Двайсет и пета глава
Предварителното следствие беше приключило със следното заключение — убийство от неизвестен извършител.
След изслушване на заключението Еркюл Поаро покани присъстващите в Лонг Медоус.
Той бе положил много старание, за да създаде някакво подобие на ред в дългата всекидневна. Столовете бяха подредени в правилен полукръг, кучетата на Морийн бяха изгонени с голяма мъка, а Еркюл Поаро, самоиздигнал се в качеството си на председател, беше застанал в дъното на стаята и откри събранието с леко прокашляне.
— Messieurs et Mesdames…
Той направи пауза.
Следващите му думи бяха неочаквани и изглеждаха почти нелепи:
След като проследи реакциите на присъстващите, Поаро продължи:
— Не, не съм полудял. Това, че ви цитирам думите на една детска игра, не означава, че се вдетинявам. Госпожа Апуърд също е играла на тази игра. Наистина, тя ми каза думите, но с известна разлика: Госпожа Макгинти умря. И как умря тя? Главата си навън подаде също като мен. Това ми каза тя, това и направи. Тя си подаде главата навън от любопитство и умря също като госпожа Макгинти. За целта, която сме си поставили, ще трябва да се върнем към самото начало — при госпожа Макгинти, която е коленичила, лъскайки подовете на другите хора. Тя беше убита, а Джеймс Бентли беше арестуван, съден и признат за виновен. Поради неизвестни за мен причини полицейският началник Спенс, натоварен със случая, не беше убеден във вината на Бентли, въпреки че уликите срещу него бяха много силни. И аз се съгласих със Спенс. Дойдох тук, за да дам отговор на въпросите: „Как е умряла госпожа Макгинти? Защо е умряла?“ Няма да ви отегчавам дълго. Само ще кажа, че едно такова просто нещо като шишенце с мастило ми даде ключа към истината. Четири снимки са били публикувани в „Санди Комет“ — вестник, четен от госпожа Макгинти в неделята преди смъртта й. Вече всички знаете за тези снимки, затова ще се огранича да отбележа, че тя е разпознала една от тях, тъй като я е видяла в някоя от къщите, където е работела. Споменала е за това на Джеймс Бентли, въпреки че той тогава не обърнал никакво внимание на думите й, нито пък се е замислял над тях впоследствие. В действителност той почти не я е слушал. Но е останал с впечатлението, че госпожа Макгинти е видяла снимката в дома на госпожа Апуърд и че когато хазяйката му е говорила за някаква жена, която нямало да бъде толкова горделива, ако всичко за нея станело известно, тази жена била госпожа Апуърд. Не можем да се осланяме на това негово твърдение, но госпожа Макгинти със сигурност е употребила израз точно в този смисъл, а няма съмнение, че госпожа Апуърд беше горда и властна жена. Както всички вие знаете — някои от вас присъстваха, а другите вече са го чули — аз й показах тези четири снимки. Улових едва прикрита изненада в погледа й. Разбрах, че е разпознала някого, и реших да я подложа на изпитание. Трябваше да я накарам да признае истината. Госпожа Апуърд каза, че е виждала някъде „една от снимките, но не може да си спомни къде“. Когато я попитах точно коя, тя посочи тази на малката Лили Гамбъл. Но това, уверявам ви, не беше истината. По свои причини госпожа Апуърд искаше да запази тайната за себе си и посочи друга снимка, за да ме забави и да ме обърка. Но един човек не можеше да бъде излъган — убиецът. Имаше един човек, който знаеше точно коя снимка е разпознала госпожа Апуърд. Ще продължа без заобикалки — въпросната снимка е била на Ева Кейн — съучастничка, жертва, а може би и водеща фигура в прословутото дело на убиеца Крейг. На следващата вечер госпожа Апуърд беше убита. Била е убита по същите причини, поради които преди това е била убита и госпожа Макгинти. Госпожа Макгинти е протегнала ръката си, а госпожа Апуърд — главата си. Но резултатът е един и същ. Преди обаче госпожа Апуърд да бъде убита, три жени получили от нея съобщение по телефона. Това са госпожа Карпентър, госпожа Рендъл и госпожица Хендерсън. Тя ги молела да я посетят през въпросната вечер. Прислужницата й имала свободна вечер, а синът й и госпожа Оливър отишли в Калънки на театър. Следователно тя е търсела възможност да разговаря насаме с всяка една от тях. Сега да разгледаме защо госпожа Апуърд е позвънила точно на тези три жени? Дали е знаела къде е виждала снимката на Ева Кейн? Или само е била сигурна, че я е виждала, без да помни къде? Имали ли са тези три жени нещо общо помежду си? Изглежда, нищо друго, освен възрастта им. Всички са били на около трийсет. Може би сте чели статията в „Санди Комет“. Там има доста сантиментална рисунка на това как би изглеждала дъщерята на Ева Кейн след години. Всички жени, поканени от госпожа Апуърд, са били на подходяща възраст, за да бъдат дъщери на Ева Кейн. В такъв случаи вероятно в Бродхини живее дъщерята на известния убиец Крейг и неговата любовница Ева Кейн. Освен това навярно въпросната дъщеря не би се спряла пред нищо, за да предотврати разкриването на този факт. Дори би стигнала дотам, че да извърши две убийства. Защото когато госпожа Апуърд беше намерена убита, на масата й имаше две чаши с кафе, и двете използвани, а на чашата на посетителя бяха намерени следи от червило. Нека сега се върнем на трите жени, получили по телефона покана за посещение. Госпожа Карпентър е получила съобщението, но твърди, че не е отишла в Лабърнъмс онази вечер. Госпожа Рендъл имала намерение да отиде, но заспала след вечеря. Госпожица Хендерсън наистина отишла, но къщата била тъмна, никой не отговорил на нейното почукване и накрая тя си тръгнала. Това са версиите на тези три жени. Има обаче определено несъответствие в разказите им. Налице е втората чаша с кафе с червилото по нея. Един външен свидетел — момичето Една — горещо ни уверява, че е видяла русокоса жена да влиза в къщата. Важна улика е и парфюмът. От трите единствено госпожа Карпентър използва такъв скъп и екзотичен парфюм.