— Най-напред в моята палатка, където ще го чака Андре.
— Аз? — запита Малкия запалено. — Аз да спася императора?
— Да — отвърна Курт. — След като съм довел императора, все пак ще трябва да се върна във форта. А после ти ще го изведеш на първо време в безопасност извън лагера. Ще трябва да се посъветваме за мястото.
— То вече отдавна е определено — усмихна се Стернау.
— Кое място имаш предвид?
— Това мое жилище тук.
— Крайно рисковано е. Да пратя бягащия император в Главната квартира на Ескобедо?
— При наличните обстоятелства в леговището на лъва е по-сигурно, откъдето и да е другаде. Ти се погрижи за някакво предрешване и Андре ще го доведе при мен на кон.
— Но все пак е невъзможно императорът да остане тук — възрази Курт.
— И няма. Ще бъде подслонен само за пет минути. Връзките за едно сигурно убежище отдавна са създадени, а помощниците с нетърпение очакват указанията ми.
— Как го рече? Какво убежище?
— Не можеш ли да отгатнеш? То трябва да е някое уединено място, където никой няма да търси императора и където да може да живее в сигурност и неизвестност, докато му се отвори път към морето. Имам предвид хасиендата дел Ерина. Тези думи въодушевиха другите двама.
— Да, хасиендата — одобри Андре.
— Аз още не съм бил там — рече Курт, — но мисля, че по-добър избор не би могъл да се направи. Кой ще го отведе дотам?
— Аз — отговори Стернау.
— Ти самият? Тогава трябва да си вземеш отпуск.
— Не се нуждая от такъв. Аз съм си сам господар и мога да идвам и си отивам, когато ми е угодно.
— Но Хуарес ще забележи липсата ти!
— Той няма да обели дума по въпроса и тайно ще се радва, че не съм му казал накъде съм заминал.
— Как? Според теб, той подозира, че…
— Хуарес все пак е много по-учен и човечен, отколкото си мислиш.
— Но ако другите надушат нещо или дори открият някоя следа?
— Тогава на императора остава на разположение една все още запазена част от Пещерата на кралското съкровище. Там никой няма да го намери.
— Нима вече си говорил по този въпрос с Бизоновото чело?
— Да, така е. Той и Мечешко сърце ще придружат мен и императора.
— Каквоо? Двамата не са ли се били срещу него?
— Докато беше император. Но като човек, нуждаещ се от помощ, моята препоръка е приета. Те ще го закрилят и бранят с живота си.
— Какъв разсъдък! — удиви се Курт. — Но ако заминеш, какво ще стане с нашите затворници в Сантяго?
— Та нали пак ще се върна, пък и в това отношение можеш да разчиташ на Хуарес.
Ето как планът бе нахвърлян. Оставаше само да се обсъдят подробностите. Сетне Курт и Андре се разделиха със Стернау, за да се върнат в лагера си.
Настъпи вечерта на този толкова важен за Мексико ден. Беше мека и войниците в Керетаро лагеруваха по улиците. Пушките стояха събрани на пирамиди, край които бяха насядали бойците и шепнеха помежду си. Скоро една след друга войнишките глави се отпуснаха да подирят почивка. Най-сетне заспа целият град и останаха да будуват само постовите, ругаейки наложените им задължения.
В покоите си Максимилиан не намираше почивка — принудил се бе да нареди да повикат лекаря за породилите се колики. Беше към два часа след полунощ. От манастира се прокрадна към задната портичка един силует. Леко изщрака ключ и портичката се отвори. Полковник Лопес се дръпна назад в сводестия ходник на вратника, където се чувстваше в по-голяма сигурност, измъкна един фенер и го запали.
Междувременно и вън при обсаждащите всичко бе утихнало. Никой не подозираше какво предстои. Вярно, назад един полк лежеше под въоръжение, но това не правеше впечатление — беше част от ежедневието, тъй като постоянно трябваше да се поддържа готовност срещу евентуална вилазка.
Но малко встрани се събра едно подразделение от двеста души — всички въоръжени до зъби. Тихи стъпки приближиха до палатката на Курт, Завесата бе избутана настрани и приглушен глас запита:
— Готов ли сте, сеньор?
— Да, генерале.
— Елате тогава!
Двамата поеха в посока към онези двеста мъже и застанаха начело. Генералът даде заповедите си и отрядът бавно и предпазливо потегли. Когато стигнаха задната портичка, тя бе само притворена. Велес я открехна леко и внимателно надникна под свода.
— Сеньор! — повика полугласно.
— Генерале! — отговори се тихо.
— Как стоят нещата?
— Добре! Всичко живо спи, без и понятие да има как ще се събуди.
— Императорът къде се намира?
— Отдавна потърси спалнята си.
— Следователно ще ни водите?