— Да.
— Сто души във вътрешността на манастира!
— Останалите накъде?
— Тях ще разпределя горе.
— Тогава хайде!
Велес обнажи сабя и стисна пистолета в лявата ръка. После отрядът се запромъква напред, начело с Лопес и генерала.
Разпределението започна. Курт получи командването на отделението, което трябваше да заеме градината, докато Лопес поведе генерала към постройката. Курт имаше на разположение само петнадесет войника. Когато стигна градината, разпредели ги и заповяда да пазят оградата й, та от никоя страна да не е възможно бягство. Те изпълниха нареждането и сега оставаше да намери императора. Закрачи към сградата, на чийто главен вход тъкмо в тоя момент се появи владетелят с четирима придружители.
— Какво… — изплъзна се от Макс, когато забеляза Курт.
— Пет! За Бога, тихо! — прекъсна го немецът шепнешком, разпознавайки търсения. — Ваше Величество!
— Да — отвърна по същия начин императорът. — Какво желаете?
— Да ви спася! Последвайте ме!
— Да ме спасите? Кой сте вие?
— Аз съм оберлейтенант Унгер и…
— Вие? Вие ли сте това? Как се озовахте във вътрешността награда?
— Велес проникна с хората си чрез предателство. Умолявам ви, последвайте ме час по-скоро!
— Боже мой! Накъде?
— През задната портичка навън. Пътят е все още свободен. След минута може да е късно.
— И после какво?
— Отвън бдят приятели. Веднага щом оставите портичката зад себе си, сте в безопасност.
Макс не отговори. Чутото изглежда го порази. Тогава Курт улови ръката му и помоли настойчиво:
— Моля ви в името Божие, не губете нито миг, иначе ще стане твърде късно!
Императорът се овладя и отговори:
— Благодаря ви. Щом спасението е възможно, няма да се противя, ала не мога да тръгна без верния Мехиа и този тук — той посочи своя адютант принц Салм.
— Е, добре! А къде е Мехиа? — осведоми се припряно Курт.
— В Серо де лае Кампанас.
— В такъв случай той не може да бъде спасен.
— Тогава оставам и аз!
Дрънкането на оръжия се бе увеличило неимоверно. Курт чу как няколко души се втурнаха към задната портичка да повикат подкрепления.
— За Бога, тръгвайте незабавно! — увещаваше Курт императора. — След броени мигове хората ще са тук, републиканците са вече в града.
— Не и без Мехиа! — гласеше непоколебимият отговор.
— Моля ви заради вашите привърженици, за всичко, което ви е мило, за отечеството, за Австрия, последвайте ме, Ваше Величество! Аз ще…ах! Ето че ни сполетя! Твърде късно, твърде късно! Елате, елате!
Той улови императора за ръката и го повлече към един вход. Принц Салм ги последва бързо. Генерал Велес бе дошъл със своята част в градината и извика:
— Максимилиано не е в манастира! Същевременно откъм полето се чуха тичащите стъпки на устремилите се насам войнишки маси. Велес бе нахлул в градината и входът за няколко мига бе свободен. Натам увлече сега Курт императора.
— Боже мили, за бягство сега е прекалено късно! — простена той. — Бързо, бързо излизайте оттук и после към Серо де лае Кампанас, Ваше Величество!
Курт изтегли навън неохотно следващия го император. Но срещу тях се зададе нова чета републиканци.
— Стой! Кои сте? Накъде? — викна предводителят им, като насочи сабята си към бегълците.
— Какво искате, Орбехо? — отговори Курт. — Нима не виждате, че тези сеньорес са мирни граждани?
— Граждани? Дяволът нека го вярва! Кой си ти самият? — Той приближи до Курт да огледа лицето му и го позна. — А-а, вие ли сте бил, сеньор Унгер! Това е нещо друго. Но какво всъщност чинят тия хидалгос насам?
— Прибирали са се от вино вкъщи и при тичали, като доловили някакъв шум.
— Аха, наистина са чули шум! Но следващият път нека все пак си останат по-добре кротичко вкъщи, наместо да се ослушват и търчат при всеки шум. Да ги оставим да си вървят!
Той се отдалечи. Подкреплението беше дошло и нахлуваше на талази.
— Напред, напред! Живо! — помоли Курт, като повлече императора на известно разстояние. Но Макс спря.
— Оставете! — изрече монархът с удивително спокойствие. — Сега съзнавам, че трябваше да ви послушам. Вие искахте да ме спасите и не успяхте, защото не бяхте силен колкото съдбата, на която трябва да се подчинявам. Сега е твърде късно. Приемете най-искрената ми благодарност и сбогом!
Той стисна ръката на Курт.
— Ваше Величество, дано Бог ви закриля по-добре, отколкото аз съумях! — изхълца младият мъж.
Другите се изгубиха в мрака на нощта. А Курт остана, заслушан в техните стъпки, които отдавна вече не можеше да чува. По едно време някой го тупна с юмрук по рамото.