— Ей, мързел! Какво си щръкнал тук и си бленуваш? Към победата! Да живее републиката! Да живее Хуарес! Да живеят Ескобедо и нашият Велес!
Тогава Курт побесня. Вдигна ръка и с шумен трясък срина човека на земята, сякаш юмрукът му бе ковашки чук.
— Ето ти, плямпало такова! — изскърца зъби той. — Ще ми се цялото човечество да бях хласнал с теб в земята. Да се махам, да се махам! Тук вече нямам никаква работа!
Той се обърна и се втурна към портичката. Улучи миг, в който тъкмо никой не минаваше и излезе на открито. Закрачи мълчаливо към своята палатка.
Там пристъпи насреща му Малкия Андре.
— Най-после! Къде е императорът?
— Там вътре — посочи града Курт.
— Не успя ли?
— Ами! Щях да успея, ала императорът не пожела! — изговори възбудено Курт.
— Не пожела? Боже, каква глупост! И защо не пожела, хер оберлейтенант?
— Остави ме на мира, че и теб ще взема да цапардосам! — Курт се тръшна на постелята, без да го е грижа какво става навън и зарови дълбоко лице в завивките. Все така лежеше, когато настъпи утрото и продължаваше така да лежи по обед, когато влезе Стернау да разбере причината за неуспеха на техния план. Той също бе чакал напразно и напусто взел подготвителните мерки.
Форт Ла Крус и град Керетаро в зори вече се намираха в притежание на Ескобедо. Плътно обграден и още отпреди почти разрушен, Серо де Лас Кампанас, където императорът благополучно се бе добрал, можеше да се държи броени часове.
Към седем часа Макс изпрати парламентьор, обявявайки капитулация. Тя можеше да бъде само безусловна, а около осем часа той предаде сабята си на генерал Ескобедо.
Ето как падна Керетаро с целия си гарнизон в ръцете на победителите.
На 21 май и столицата Мексико се предаде безусловно на генерал Парфирио Диас, след като безчестният генерал Маркес се бе измъкнал тайно от града. А на 27 същия месец войските на президента влязоха победоносно във Веракрус.
Стана тъй, че поругаваното и осквернявано от французите, знаме на Мексико, което Хуарес бе спасил със себе си до Ел Пасо дел Норте — най-външната точка на държавата, той донесе ликуващо обратно в планинската долина на Анахуас и отново издигна на Пласа майор.
Републиката бе възстановена в пределите на цяло Мексико, а властта на президента Хуарес отново призната. Императорският блян бе избленуван, а…самият император?
На 15 май генерал Ескобедо докладва до военния министър на Хуарес в Сан Луис Потоси следното:
«Лагерът пред Керетаро 15 май 1867. Тази сутрин към три часа войските ни щурмуваха форт Ла Крус и биха с изненада неприятеля по всички пунктове. Малко след това гарнизонът бе пленен и градът зает от нашите отряди. Част от врага се изтегли в голям безпорядък в Серо де лас Кампанас под ефикасния обстрел на нашата артилерия. В крайна сметка около осем часа Максимилиан се предаде безусловно със споменатия Серо. Имайте добрината да изкажете моите благопожелания на гражданина президент за този голям триумф на националната кауза!
Едва се бе разнесла вестта, че императорът е заловен и представителите на почти всички Велики сили обединиха усилия за спасението на пленника. Единствено запотекът изглеждаше глух. Как би могъл да се вслуша в протестите на Великите държави, които бяха търпели неговото унижение и признали империята!
Австрийският пълномощен министър във Вашингтон се обърна към правителството на Щатите с молба да измоли помилването на императора и то се съгласи. Но запотекът отвърна сухо:
«Аз действително признавам, че принцът изкупва вината на друга личност, далеч по-виновна, отколкото той самият. Но неговата окупация беше атентат срещу независимостта на моя народ, поради което е невъзможно да бъде помилван. Не трябваше ли да устояваме на съсредоточените в негово лице всички вражи машинации? Навярно републиката би спечелила слава, пощадявайки живота на пленника, ала това гледище не е равностойно на неумолимата потребност. Хуарес»
На 21 май императорът има среща с Ескобедо. Той изяви готовност да абдикира, като поиска срещу това живота и свободен пропуск от страната за себе си, своите австрийски офицери и войници, както и за Мехиа и частния си мексикански секретар Бласио. Мирамон бе изключен.
Хуарес отхвърли всички тези пунктове. Той бе на мнение, че един пленен император, без страна и народ, е ненужно да говори за абдикация. И все пак направи още една стъпка за спасяването на Макс. Оттегли насочения срещу него процес на обичайно действащата при обявеното изключително положение военна процедура и го предаде на специално назначен за тая цел военен съд. Хуарес искаше по този начин да спечели време, през което страстите би трябвало да се поохладят. Междувременно би могъл да упражни своето влияние, така че военният съд да не произнесе смъртна присъда, а просто екстерниране от страната.