Само че от какви ли не страни бяха предприети опити за освобождаване на Макс. По този начин възбудата сред републиканците значително се увеличи и Хуарес в края на краищата се видя принуден да се откаже от всичко, което би могъл да предприеме в полза на пленника.
Състоящият се от седем члена — един млад щабсофицер и шест капитани — военен съд започна своето заседание на 13 юни. Обвинението гласеше: комплот срещу правителството, узурпация на властта и подети престъпления срещу обявените извън закона бранители на страната. Съобвиняеми бяха Мехиа и Мирамон. На 14 юни в единадесет часа вечерта срещу тримата бе произнесена смъртна присъда. Главната квартира потвърди съдебното решение, което трябваше да се приведе в изпълнение на 16 юни, ала впоследствие на осъдените бе отпуснат срок от още три дни, за да имат време да приведат нещата си в ред. От тази отсрочка незабавно се възползва пруският шарже-д’афер барон Магнус, доайенът на дипломатическия корпус, за да спаси живота на Максимилиан. Той изпрати до председателя на Върховния съд следната телеграма:
«До Негово превъзходителство сеньор Себастиан Лердо де Техада!
С пристигането си днес в Керетаро, за мен стана ясно, че осъдените на 14 т.м. пленници, в изтеклата неделя на 16 са вече морално убити. Така и ще се възприема от цял свят, тъй като всички приготовления за този ден са били направени и те са чакали цял час след определеното време да бъдат отведени на лобното място, преди да бъдат уведомени за отсрочващата изпълнението на присъдата заповед. Хуманният дух на нашия век не позволява да бъдат отведени утре за втори път на смърт, сред като веднъж вече са издържали една ужасна борба с нея. В името на човечността и честта Ви заклевам да разпоредите да не има се отнема живота. Повтарям още веднъж пред Вас сигурното си убеждение, че моят повелител — Негово Величество кралят на Прусия и всички монарси на Европа, намиращи се в кръвна връзка с пленения принц, а именно неговият брат — императорът на Австрия, неговата братовчедка — кралицата на Великобритания, неговият шурей — кралят на Белгия и неговата братовчедка — кралицата на Испания, както кралете на Италия и Швеция, ще се споразумеят лесно да представят всякакви гаранции, че никой от пленниците повече няма да стъпи на мексиканска земя.»
Беше добре замислено, ала бе неуместно да се парадира с подобни имена пред републиканци, пък и твърде късно. Отговорът на министъра гласеше:
«Съжалявам, но трябва да Ви съобщя, както и онзи ден вече Ви уведомих, че Президентът на републиката не е на мнение, че Великите съображения за помилването на Максимилиан фон Хабсбург могат да се съчетаят с правосъдието и потребностите от гаранции за бъдещия мир на републиката.»
Макс беше поискал да му донесат мастило и перо и в последната нощ написа едно писмо до своята съпруга и друго до майка си ерцхерцогиня Софи. Първото гласеше:
«Моя многообична Шарлот!
Ако е угодно Богу един ден да оздравееш и прочетеш тези редове, ще узнаеш цялата жестокост на съдбата, която ми нанася непрестанни удари от Твоето заминаване за Европа. Ти отнесе със себе си моето щастие и моята душа. Защо не се вслушах в Твоя глас? Толкова много събития, уви, толкова много ненадейни удари разрушиха обилието от надежди, че за мен смъртта е щастливо избавление, а не душевно терзание. Аз ще падна прославено като войник, като победен, неопозорен крал. Ако Твоите страдания са тежки и Бог скоро Те повика при мен, ще благословя ръката на Твореца, която толкова тежко се стовари върху нас. Адио, Шарлот, адио.
Към писмото приложи една къдрица, която му бе отрязала жената на неговия тъмничар. Той я целуна и пъхна в плика.
Съвършено различно бе поведението на другите двама пленници, настанени в две съседни на императора килии в монахинския манастир на капуцините. Пред напълно отворените врати стояха часови.
Верният Мехиа прие смъртната присъда хладнокръвно, въпреки тежката треска, която го мъчеше. Той беше индианец, комуто оплакванията от физически страдания и болки са напълно непознати и за когото най-голямата слава е да умре за приятеля, когото обича.
В нощта на нападението Мирамон бе скочил уплашен и се бе въоръжил, ала намери съпротивата за безполезна. Също както Мехиа, той бе пленен заедно с императора. Оттогава седеше в затворническата си килия мрачно умислен.