— Проклятие! Тогава неговият живот не е в безопасност.
— О, те не се държат разюздано. Разбира се, не бива да споменавате името Кортейо.
— И през ум не ми минава. Аз съм Антонио Вериданте, пълномощник на граф Алфонсо де Родриганда. А този тук е моят секретар. Отбележете си го за евентуална употреба!
Агентът си записа имената и заговори:
— Трябва да ви съобщя още нещо, сеньорес. От няколко седмици тук пребивава един човек, който ежедневно се допитва дали е пристигнало писмо от сеньор Кортейо от Испания. Показа ми едно удостоверение от сеньор Пабло Кортейо, съгласно което съм длъжен да му връча очакваното писмо. Той идва извънредно точно… — Агентът погледна часовника и добави: — Сега е времето.
— Любопитен съм — обади се Кортейо.
Едва бе казал думите, прозвуча късо, енергично чукане и на последвалото «Влез!» на агента, пристъпи мъж със средна на ръст, жилеста фигура. Беше ловецът Грандприз.
— Мога ли да попитам дали вече не е пристигнало писмото? — осведоми се той вежливо.
Ландола стисна юмруци — беше познал веднага несъщия си брат, ала се овладя и се обърна към Грандприз с малко преправен глас:
— Сеньор, напразно ще чакате писмо от Испания. Вместо него сеньор Гаспарино Кортейо праща нас, лично да поговорим с неговия брат. Тъй като сте бил при него, вероятно добре знаете къде се намира?
— Отседнал е при сеньор Хиларио в Манастира дела Барбара, край Сантяго. Трябваше да отнеса писмото там.
— Преди да ви питам — включи се сега и адвокатът — дали желаете да ни заведете, позволете ми един друг въпрос: Към привържениците на Кортейо ли спадате?
— Не. Аз не се занимавам с политика.
— Как тогава ее свързахте с претендента за президент?
— Намерих го ранен край Рио Гранде дел Норте и го лекувах.
— Какво е правел нататък?
— Някакъв англичанин носел пари и оръжие за Хуарес. Сеньор Кортейо се тъкмял да му ги отнеме, но се натъкнал на индианци. Бил ранен в двете очи и като не бил в състояние да вижда, се заврял из тръстиките. Не смеел да продължи. Ето как го намерих.
— Боже мой! — провикна се Кортейо. — Значи е сляп?
— Не съвсем. Едното око наистина е загубено, ала другото почти излекувахме с помощта на една билка. — Грандприз разказа как е яздил с Кортейо до хасиендата дел Ерина и как я заварили във владение на мищеките, как освободили сетне Хосефа и избягали оттам.
— Кортейо беше в безпътица — продължи той. — Не можеше да отиде ни при французите, ни при австриеца, нито пък и при индианците, а и мексиканците бяха враждебно настроени. Един от неговите хора, някой си Манфредо, го посъветва да иде в Манастира дела Барбара. Там чичото на Манфредо работел като лекар. Кортейо се вслуша в предложението и бе приет в Манастира.
— Защо го напуснахте?
— Трябва честно да си призная, че следвах Кортейо, само защото ми бе обещал да ме събере с един небезизвестен Ландола, когото търся вече от години. Кортейо ме уведоми, че чакал писмо от неговия брат от Испания, в което щяло да бъде упоменато местонахождението на Ландола. Отправих се насам, за да взема това писмо.
— Значи вас ви интересува само тоя Ландола. Че за какво пък ви е притрябвал?
— Той сам ще разбере.
— Едва ли нещо добро, щом сте толкова сдържан. — Грандприз дигна рамене.
— Е добре — обади се сега самият Ландола, — заведете ли ни до манастира, ще видите Ландола. Аз ще съм се погрижил. Ще пристигне там в същия ден, в който стигнем и ние.
— Хубаво, при това положение ще ви водя.
— Преди туй обаче трябва да се отбием до Мексико сити.
— Нямам време за тая цел.
— В такъв случай няма да откриете Ландола.
Ловецът огледа внимателно двамата непознати. Сетне удари с приклада по пода:
— Не е изключена възможността сеньорес да поискат да ме измамят, но ще ви кажа, че това само би било в голяма ваша вреда. Ще пътувам с вас до Мексико сити. Кога се тръгва?
— В най-скоро време. Французите построиха ли железопътна линия в тази посока?
— Да, за да бъдат отвеждани техните войници възможно по-бързо от Веракрус, където винаги върлува жълта треска, Пътува се само два часа и линията минава през Ла Соледад до Ломалто.
— И в местността на Ломалто липсва треска?
— Да, тя е в умерен пояс.
— Добре, ще пътуваме със следващия влак, след като се погрижим за багажа си в митницата.
— Ще трябва ли да ви помогна?
— Не. Чакайте ни на гарата!
— Вярвам на думата ви, че ще дойдете. — С тези думи ловецът се обърна и излезе.
— Какво ли може да иска от вас, Ландола? — запита Кортейо. — Защо всъщност не се разкрихте пред този мъж?