Един американски репортаж още от 30 май извести:
«Утре вероятно Максимилиан и неговите най-изтъкнати генерали ще бъдат осъдени на смърт чрез барут и куршуми.»
От това и други подобни новини се виждаше, че дори в чужбина хората не изпитват съмнение относно съдбата на пленниците. Всяко правителство има правото да обяви и накаже като предател и метежник онзи, който със сила или хитрост се стреми да подрие неговите устои. От тази гледна точка смъртната присъда бе предвещана навсякъде, а днес, на 19 юни 1867, щеше да бъде приведена в изпълнение край разположения източно от града Серо де лае Кампанас.
Макс беше отхвърлил предложеното от Курт спасение. Той бе избягал към Серо и така по собствено решение бе направил първата крачка към гроба.
На утрото в деня на екзекуцията в Керетаро цареше глуха тишина, при все че никой не спеше, а всичко живо бе будно и на крак. Мексиканецът обикновено рано се измъква от постелята, ето и как онези части от града, през които трябваше да мине шествието, още преди шест часа бяха запълнени с хиляди и хиляди. Граждани, войскари, вакуероси на коне и пеша, индианци и бели, негри, метиси, мулати, терцерони, квартерони, китайци и въобще хора с всякакви цветове и носии стояха в очакване по площадите или се бутаха в гъсти тълпи мълчаливо по улиците, за да видят екзекуцията на един император.
Не беше чувство на дивашко задоволство онова, което струеше от очите на тези, в по-голямата си част само полуцивилизовани хора. Не, техните сериозни лица изразяваха съчувствие, каквото и варварина проявява при нещастие. Хората не говореха гласно. Където го правеха, ставаше шепнешком, сякаш се намираха в черква или в дом с покойник. Всички прозорци и врати бяха затворени в знак на траур.
Към седем часа пленниците бяха изведени от килиите. Макс прегърна двамата си събратя по съдба и каза:
— Скоро ние отново ще се видим отвъд.
Мирамон беше спокоен и невъзмутим като императора. Мехиа, омаломощен от болестта, едва съумяваше да се държи на крака.
За всеки от тях бе предназначена кола, обградена от силен конвой и дървен кръст, стоейки пред който, трябваше да посрещне куршумите.
Трите коли се движеха бавно към лобното място, следвани от огромна тълпа.
Шествието се водеше от ескадрон улани. Ескортът на трите коли се състоеше от един батальон пехотинци с пушки на рамо, крачещи в две колони край тях в редица по четирима.
Зад колите на осъдените следваха три ковчега, всеки от които се носеше от четирима индианци. Върху ковчезите лежаха кръстовете за екзекуцията.
В този миг минаваха францисканците под предводителството на епископа на Мексико. Първите двама носеха Разпятието и Светата вода, последните държаха свещи в ръка.
През целия път по лицето на Макс бе отпечатан израз, който никой, съзерцавал предадения и изоставен император в неговия последен час, не би могъл да забрави.
Веднага след като неговата кола бе напуснала Централния площад, той бе обърнал големите си очи с втренчен поглед на изток, където се намираше родината и всичко, всичко, което беше изоставил, за да последва едно видение, което сега щеше да го отведе до зейналия гроб. Там отвъд океана бе и Мирамар, където смутеният дух на императрицата бродеше през покои и градини, без да съзира нещо от великолепието на това дворянско имение.
Страдалческа усмивка играеше около устните на императора. Докато едната му бледа ръка почиваше спокойно върху тапицерията на колата, другата поглаждаше леко красивата брада.
Когато кортежът стигна лобното място, тълпата бе задържана, а конвоят образува отворен от едната страна четириъгълник.
Ескобедо, който лично командваше екзекуцията, се приближи до трите коли и нареди на тримата пленници да слязат.
— Vamos nos a la libertad — ние умираме за свободата! — произнесе Макс с поглед към изгряващото слънце. После извади часовника си и освободи някаква пружина. Отскочи един капак, който криеше миниатюрата на императрица Шарлот. Той целуна портрета и подаде часовника на изповедника с молбата:
— Предайте този спомен на моята обичана съпруга в Европа! Ако някога е в състояние да ви разбере, кажете й, че очите ми са се склопили с нейния портрет и съм го възнесъл със себе си!
Погребалните камбани отекнаха глухо. Осъдените спряха до стената, която образуваше четвъртата страна на четириъгълника и там им бяха указани местата. Максимилиан закрачи със стегната, изправена стойка към дървения кръст в средата. Мирамон стори същото. Мехиа обаче се олюляваше.