И тъй, първият разпит протече безрезултатно. Но не мина много време и се оказа, че Стернау правилно е предполагал — неговото лекарско умение вече не бе в състояние да помогне. Болките на Хосефа се усилиха дотолкова, че не съумяваше да ги изтрайва. Имаше минути, в които крещеше от страданията. Стернау посъветва да въведат баща й в нейната килия.
Колкото и корав да бе Пабло Кортейо, все пак не можеше да гледа състоянието на дъщеря си и да слуша крясъците й, без да се «трогне», накратко казано бе направо съкрушен. Виждаше, че на Хосефа й остават броени часове да живее, ужасни часове — тя, за която бе грешил и станал престъпник. Струваше му се, че в него гори някакъв разяждащ огън. Повиканият свещеник се възползва от този миг да придума баща и дъщеря да направят признания и по този начин да спаси поне съвестта и душите им. Хосефа, към която смъртта приближаваше, изкрещя с треперещ глас, че ще каже всичко. При това положение и за нейния баща повече нямаше място за въздържаност. Хуарес побърза лично да дойде. С него пристигнаха всички свидетели и признанията на двамата бяха снети в протокол и надлежно подписани.
Стана дума и за второто завещание, което граф Фернандо бе съставил, а Пабло Кортейо задигнал. Хосефа разкри, че то е все още налице и съобщи мястото, където го е скрила в палата Родриганда. Бе незабавно натоварено едно служебно лице да отиде и донесе документа. Той се намери в посоченото скривалище и веригата от доказателства срещу семейство Кортейо се затвори без липсващи брънки. Няколко часа по-късно Хосефа беше труп.
На другия ден съседите на палата Родриганда — останал почти запустял след оттеглянето на французите — забелязаха, че се обитава от повече хора, отколкото преди. Но кои бяха тези лица, не узна никой. Те не предоставяха възможност да бъдат видени, тъй като вестта, че граф Фернандо е още жив, не биваше да проникне в Испания, преди самият той да е пристигнал там.
За кратко време имаше да се уредят много неща и доста мъчнотии да се преодолеят. Една нощ значителен брой конници, обграждащи няколко коли, пое в тръс през града, отправяйки се по пътя, по който пътуваше дилижансът за Веракрус.
Известно време по-късно се заговори, че Пабло Кортейо, осъден на смърт като предводител на метежници, а и по други причини, е получил в двора на затвора куршум в главата.
Тук е може би мястото да нахвърляме накратко жизнения път на историческите личности, споменати в тази книга. БЕНИТО ХУАРЕС управлява Мексико като президент до своята смърт. Почива на 18 юли 1872 на шестдесет и шест годишна възраст.
Известно време по-късно оглавява правителството неговият способен генерал ПОРФИРИО ДИАС. Подобно на него и той ръководи раздираното от непрестанни размирици, безредно и ранено Мексико с крепка и ефикасна десница. Заема президентския пост от 1877 до 1880 и от 1884 до 1911 и се радва на безграничното уважение на всички държави, както и на почти всеобщото възхищение и обич на мексиканците. Ала през 1911 година, вече осемдесет и една годишен, могъщият президент от своя страна трябва да отстъпи на друг и бива прокуден от страната. Под управлението на неговия приемник Мадеро в Мексико започват нови партийни борби. Порфирио Диас почива на 2 юли 1915 на 85 години, далеч от своята родина — в Париж. Същинският виновник за трагедията на Максимилиан скоро след безславното оттегляне на французите бива сполетян от неговата съдба. На 19 юли 1870 НАПОЛЕОН III на Франция подклажда война срещу Германия и на 2 септември 1870 при Седан губи свободата и короната си. Умира като заточеник в Чайзълхърст край Лондон. Неговата съпруга, императрица Южени, чието властолюбие го бе омайвало, достига наистина деветдесет и четири годишна възраст, ала никога вече не се връща на мястото на своята предишна власт. Почива на 11 юли 1920 в Испания.
Също така и животът на наместника на Наполеон в Мексико, славолюбивият интригант генерал БАЗЕН, от горди висини се сгромолясва в дълбините. Той, най-прочутият пълководец на Наполеон III, е главнокомандващ на френските войски редом с генерал Мак Махон в Немско-френската война 1870/71. На 2 септември Мак Махон с цялата си армия и самият Наполеон попада при Седан в плен на Германия, додето Базен е обсаден в Мец и на свой ред принуден да се предаде на 27 окгомври 1870. Въпреки поражението си, неговият съперник Мак Махон по-късно възстановява своята репутация и дори става президент на по-сетнешната република Франция. Срещу Базен обаче французите завеждат дело за държавна измяна. Върху него е хвърлено обвинението, че от малодушие и ревност към Мак Махон не е направил вилазка от Мец за облекчаване положението при Седан. Някои негови обвинители отиват още по-далеч, като му приписват дори вината за получаване подкуп от Германия, което без съмнение не е вярно. Но така или иначе на 10 декември 1873 Базен е осъден на смърт за държавна измяна, ала с помощта на вярната му жена — една креолка, за която се оженил в Мексико — му се удава да избяга. Но скоро след това и съпругата му се отдръпва от него и той приключва своя живот на 23 септември 1888 в Мадрид като беден, заслужаващ съжаление изгнаник.