Външността на по-младия мъж бе така притегателна, че Вагнер се поклони и късо каза:
— Капитан Вагнер. — Другият отвърна на поклона.
— Оберлейтенант Унгер.
Тогава и съседът му направи поклон.
— Драгунски капитан Лешоядовия клюн.
Вагнер не знаеше дали е казано на сериозно или на шега, пък и нямаше време да обмисли. Погледът му бе насочен към оберлейтенанта. На онзи трябва да направи впечатление, защото попита с вежлива усмивка:
— Навярно вече сме се виждали?
— Надали, сеньор. Занимава ме обаче извънредно голямата прилика, която имате с един мой камарад, носещ на всичкото отгоре дори името ви.
Лицето на Курт прие израз на голямо напрежение.
— Откъде е родом?
— От Райнсвалден край Майнц.
До този момент разговорът бе воден на испански, ала радостта, също както и мъката, си служи с матерния език. Курт подскочи и извика на немски:
— Моят баща. Вие познавате татко! Какъв сюрприз!
— Вие сте немец? — запита Вагнер, на свой ред изумен, като веднага си послужи също с немския.
— Да, немец съм наистина. Капитане, къде сте видял татко, къде сте го напуснал, къде се намира сега?
— Не зная точно, но пребивава нейде на територията на Мексико. Пристанах с кораба си тук, за да отведа него и спътниците му в родината.
Насядаха отново и Курт помоли:
— Хер капитан, моля да ми дадете информация за татко!
— Ще я имате, хер оберлейтенант, умолявам само за малко търпение. Влязох тук единствено да изпия глътка и да продължа сетне лова си. Търся двама престъпници, които трябва да заловя.
— Престъпници? Какво са сторили?
— Те…а-а, вие също сигурно познавате мерзавците — казват се Ландола и Гаспарино Кортейо.
Курт пребледня от радостна изненада.
— Ландола и Гаспарино Кортейо! Търсите тези мъже тук в Мексико, във Веракрус?
— Да, хер оберлейтенант, пред себе си виждате най-големият глупак, носен някога от земята. От Рио де Жанейро съм имал на борда тия двама негодяи, без да проявя мнителност. Този скромен матрос си имаше своите подозрения и ми обърна внимание, ала аз не му повярвах. Едва когато бяха напуснали кораба, узнах имената им. Сега търча по всички кръчми и улици, без какъвто и да е успех.
Курт го бе изслушал с голямо напрежение. Сега вметна:
— Убеден ли сте, че наистина са тези двамата? Значи са дошли насам с някой мръсен замисъл, който на всяка цена трябва да осуетим. Имате право, сега не е време за разказване. Длъжни сме да спипаме двамата негодници. Как бяха облечени?
Вагнер даде подробно описание на външния им вид.
— За момента е достатъчно — заяви Курт. — Всичко друго по-късно. Та вие сте претърсил целия град?
— Да, но нищо не открихме.
— Също и гарата? Добрият капитан се смути.
— Гарата ли? За нея хич и не съм се сетил.
— Нима? — удиви се Курт. — Според мен гарата е първото място, където човек трябва да се осведоми. Който се е разбързал така, няма да ползва ездитен кон или пощенската кола, а железницата. И тъй, да тръгваме незабавно към гарата, хер капитан!
3. Празният ковчег
Кортейо, Ландола и ловецът Грандприз се осведомиха на гарата на Веракрус за следващия заминаващ влак. Служителят, към когото бе отправен въпросът, беше самият началник на влака. Той огледа тримата мъже, сви рамене и отговори:
— Следващият влак ще бъде пуснат след десет минути. Искате да пътувате с него?
Кортейо потвърди.
— Съжалявам! Сега превозваме само военни и лица, които могат да удостоверят, че принадлежат към нас или правителството.
— Неприятно! Крайно неприятно — рече Кортейо. — Ние много бързаме.
— Притежавате ли съответните легитимации, месю?
— За съжаление, не. Само личните си паспорти.
— Хм! От каква националност сте?
— Ние двамата сме испанци, а този сеньор е американски ловец.
— Много лошо за вас. Испанци за жалост не е позволено да качваме, американци пък още по-малко.
Тогава Грандприз измъкна портфейла си.
— Сеньор, аз притежавам една легитимация.
— Тъй ли? Наистина? И е добра?
— Надявам се, сеньор!
Ловецът извади една двадесетдоларова банкнота и му я връчи.
— Дали има по-добър билет от този тук? Служителят кимна любезно усмихнат.
— Нищо не може да се възрази срещу тази легитимация. Тя е толкова добра, че си пожелавам и другите двама месю да са в притежание на такива.
Кортейо извади две стофранкови банкноти.
— В такъв случай — каза той — позволете да ви представя себе си и този сеньор.
Човекът посегна и рече: