— И какво ще констатират?
Ландола изгледа Кортейо въпросително. Не можа да налучка веднага верния отговор, поради което отвърна с подигравателен смях:
— Ще констатират преди всичко, че трупът е мъртъв.
— Да, но ще установят също и кога е умрял.
— Demonio! Това е вярно. Сега ви разбрах. На нас ни са необходими тленни останки от човек починал, приблизително по време на «погребението» на дон Фернандо.
— И откъде ще ги вземем?
— От гробището.
— Правилно. Трябва да потърсим и вечерта да изровим ко-каляците.
— Необходимо е единствено да прочетем надписите, за да открием съответната година.
— Най-сетне се добрахте до същината.
— А дрехите?
— О, те не ми създават никаква грижа. Пътем поразпитах корабния лекар, който беше добър химик.
— Caramba! Било е опасно! Ако малко от малко е бил проницателен, е могъл да отгатне намерението ви.
— Да не смятате, че съм бил толкова непредпазлив? Той съвсем непредубедено спомена няколко средства, които превръщат и най-здравия плат в прахан, разпадаща се при най-малкото докосване.
— Но все пак не така, че да я сметнат за овъглена, а за изтлеяна?
— Да. Без всяка вероятност за подозрение — потвърди адвокатът.
— Хм, ще е полезно. Но откъде ще вземем дрехи?
— От първия срещнат шивач или вехтошар.
— Но те трябва да са такива, с каквито е бил погребан графът, най-малкото почти като тях.
— Така и ще бъде. Моят син навремето тъй подробно ми описа траурната церемония и костюма на мнимия мъртвец, че в това отношение сигурно няма да допусна грешка.
— Нямаше да се стигне дотам. Вие забравяте, че трупът бе доставен на кораба ми в облеклото, с което е бил погребан, а аз все още си го спомням.
— Е, вие и бездруго ще присъствате, когато купувам дрехите.
— А сега най-главното! Изровили сме някакви останки. На другия ден няма ли да се забележи?
— Ще бъдем много внимателни.
— Проклета история! Как ще си набавим нужните неща: кирки, лопати, фенери, дъски, стълба?
— Фенери сигурно ще трябва да купим. А другите работи може и да ги има на гробището. Гробарите обикновено си имат някое помещение, където държат такива неща.
— Ще трябва да се убедим по възможно най-бързия начин. А сега да обсъдим и друг важен проблем — имаме нужда от някой, който да стои на пост, за да не бъдем обезпокоени или в случай на опасност да можем да офейкаме навреме.
— Вече е налице: вашият брат.
— А-а! Той ще се остави да бъде склонен, защото е достатъчно простоват. Предоставете тая работа на мен! Той ме мрази и на тази омраза ще съградя аз фабулата, която ще му разправя и тя сигурно достатъчно ще го затрогне, та да се присъедини към това начинание. Сега се е проснал долу в двора на плочите и спи. Нека го оставим засега да си хърка! Вие готов ли сте?
— Да, да вървим!
Те напуснаха страноприемницата и закрачиха по улиците, по които, поради присъствието на военните, цареше необикновено оживление. Но по лицата на войниците не се четеше онази самоувереност, която човек е свикнал да вижда при победителите. Хората от нисшите кръгове подозираха онова, което вече се знаеше във висшите, именно: бляскавата пиеса бе към своя финал, при което императорът на Великата нация не бе успял да се покрие с чест и слава.
След няколко кратки въпроса двамата намериха пътя за гробището, което бе отворено. Беше към пладне. Слънцето стоеше високо и с горещината на лъчите си бе прокудило всички посетители на уединеното място. Двамата мъже влязоха и имаха възможност несмущавано да предприемат своите наблюдения. Най-напред потърсиха гробницата Родриганда, която също откриха нетрудно. Беше заключена с желязна решетка.
— Ще можем ли да я отворим? — попита Кортейо.
— Трябва да си набавим инструменти — рече Ландола.
— Но откъде? Да не би от някой шлосер? Той не бива да предоставя шперцове.
— Забравяте, че се намираме в Мексико. С пари тук ще се справя и със съвсем други неща.
Сега закрачиха между гробовете да четат надписите. До зида се натъкнаха на малки, разположени една до друга постройки.
— Това също трябва да са семейни гробници — отбеляза Ландола. — Ascuas! Текна ми една идея! Какво ще кажете, ако не се нуждаем нито от кирки, нито от лопати? Ако изобщо не е нужно да отваряме гроб? Погледнете тази дълга редица фамилни гробници!
— Аха, отгатвам какво имате предвид. Идеята е добра.
— При значителния брой гробници няма начин да не се намери покойник с потребната възраст. Нека погледнем! Повечето от тези злокобни спални са затворени само с решетъч-на врата, през която може да се надникне. Може би ще съзрем някой надпис, който да ни упъти.