За да съблюдава привидността, Ландола погледна питащо Кортейо. Онзи кимна в знак на съгласие и каза:
— Мисля, че можем да му се доверим. Той има честно лице и няма да ни измами.
— Измами? Аз да ви измамя? — викна Грандприз. — Сеньорес, поставете ме на изпитание и ще видите, че можете да разчитате на мен!
— Е, добре! — рече Ландола. — Касае се само за една малка разходка до гробищата.
— Идвам с вас.
— Дори и през нощта?
— Все ми е тая. Но какво ще правите там?
— Да открием дирите на една сатанинщина на Ландола.
— А-ха, започвам да схващам!
— Хубаво! Знаете ли, че Ландола е живял по-рано в столицата? Имал тук една любима.
— Клетата девойка! Да беше предпочела за Сатаната да се омъжи!
— Не се е омъжила нито за Сатаната, нито за Ландола. Сдобила се е с друг младоженек, не по-малко ужасен от ония двамата — смъртта!
— Ауте! Умряла? Което означава, трябвало е да умре?
— Така предполагаме. Тя му е станала неудобна. Само че той бил по-откровен, отколкото допускала неговата сигурност.
— Навярно е знаела кой е?
— Тъй изглежда. Когато поискал да я изостави, тя замислила да го издаде. На другия ден била труп.
— Ах, той я убил?
— Най-вероятно. Аз си имах своите догадки за случая и наредих да дойдат лекари. Те прегледаха трупа, ала не можаха да открият нищо подозрително и заявиха, че смъртта е настъпила вследствие апоплектичен удар.
— Хмм! Все пак е странно, че предишната вечер Ландола е бил при нея, скарали са се, а на утрото тя била труп.
— И на мен ми се стори съмнително. Та нали по тая причина поисках да я огледат. Аз бях чичо на бедното момиче. Бях наредил да арестуват Ландола. Но сетне той бе освободен, а мен наказаха за злонамерен донос. Оттогава той се зае да преследва мен и близките ми. Осиромашах, децата се поминаха по непонятен начин, съпругата ми също, и всеки път, когато настъпваше подобен случай, се бе появявал Ландола. Вече таех люта ненавист към него. По законен път нищо не можех да му сторя, но се заклех, че рано или късно ще стане жертва на моето отмъщение.
— Съвсем моят случай. Точно като при мен.
— Търсех да го намеря, ала така и не го срещнах. Минаха години. Един ден чух за неговата връзка с Гаспарино Кортейо. Отидох в Испания и станах секретар на сеньор Вериданте, когото сега Кортейо е пратил като пълномощник в Мексико при своя брат. Сеньор Вериданте и аз станахме приятели. Кортейо не подозираше, че при заминаването ни издава най-после местонахождението на моя враг. Предстои да го срещна в Сантяго. Повикали сме го там с бърз пратеник. Но преди това бих искал още веднъж да прегледам тленните останки на моята племенница. По-късно ме бяха споходили какви ли не мисли относно нейната смърт. Знаете ли как един човек, имащ гъсти, буйни коси, може да умре почти моментално, без да остави видим признак за смъртта?
— Не. Какво общо имат тук косите?
— Тъкмо косите са, които крият следата.
— Аха, сега се сещам! Веднъж чух да се разказва подобен случай. Една жена забила на мъжа си по време на сън игла в главата.
— Така е. Именно игла, не топлийка. И косите напълно я скриват.
— Хм! И тая работа ли искате да проучите?
— Да.
— На гробището, и то посред нощ? Това означава тайно? Защо не през деня и открито?
— Няма и да си го помисля. Ще ме заловят като осквернител на гроб и ще бъда повторно наказан заради един такъв негодяй! Сега питам: Искате ли да ни помотаете в тая работа?
— С удоволствие. Какво трябва да сторя?
— Необходимо е само да стоите на стража да не ни заварят. Ако нашето подозрение се потвърди, веднага препускаме към Сантяго да заловим убиеца.
— Съгласен. Бих искал да беше вече вечер, та да се почне историята.
Но в действителност желанието на Грандириз едва креташе към изпълнение с хода на слънцето. Той отново се просна долу в двора да дочака, изпълнен с нетърпение, настъпването на вечерта. Следобеда Кортейо излезе и домъкна разни шперцове, както и няколко ключа, като се надяваше, че все с някой ще отключи. Не станеха ли, гробницата трябваше да бъде отворена си взлом.
— Ама и тоя Грандприз е толкова лековерен и загубен! — изсмя се подигравателно Ландола.
— Той е простодушен. Вашият разказ имаше доста невероятности. Сега барем си имаме стража.
Най-сетне се мръкна. Звездите изгряха. Тримата вечеряха и един час преди полунощ напуснаха страноприемницата. Това в никой случай не направи впечатление. Населението на столицата е свикнало да се разхожда до късните часове или да прекарва до ранни зори по фиести и развлечения.