— Добре, значи не ги е взел. Колко човека бяха?
— О, само трима. Щяха да се чувстват чудесно в купето на началник-влака.
Сега Курт определено знаеше, че са пътували в служебното помещение. Той продължи да пита:
— Как изглеждаха?
Войникът ги описа. Когато приключи, капитан Вагнер се обади:
— Те са били, те са били! Но кой е бил третият, не мога да кажа. При мен на борда не беше с тях.
— Все ще узнаем — забеляза Курт. — Кога заминава следващият влак?
— Чак след три часа. Машината трябва да се върне от Ломалто. Ще докара няколко вагона пълни с бойни другари.
— Някой товарен влак да тръгва по-рано?
— Не.
— Благодаря, камарад.
Курт се обърна и се отдалечи с тримата си спътници.
— Значи ни се измъкнаха! — скръцна зъби капитанът. — И за това съм виновен единствено, аз. Какво да правим сега?
— Трябва само да запазим търпение, скъпи приятелю — успокои Курт. — Те най-вероятно са на път за Мексико сити. Ще замина след тях със следващия влак. За съжаление тук губя цели три часа. Все пак се надявам в столичния град да ги заловя.
— А аз пък трябва да пратя един човек до столицата и после евентуално до хасиендата дел Ерина, за да предаде доклада ми относно плаването — рече Вагнер. — Бихте ли му позволил да се присъедини към вас, хер оберлейтенант?
— С удоволствие, при условие, че няма да ми пречи.
— В това отношение съм спокоен. Моят Петерс подходящ ли ще е?
— Дори ще ми е приятно. Той навярно също познава двамата бегълци?
— Много по-добре от мен. Приемаш ли, Петерс? — обърна се Вагнер към своя моряк.
Запитаният разтегли радостно физиономия.
— Хм, с най-голямо желание, кептън.
— Нали знаеш малко испански?
— Ее, колкото да се оправя.
— И някоя друга дума френски?
— Достатъчно, за да мога да кажа, че съм страшно добре на него.
— Тогава ела с мен на борда! Искам да приведа нещата в ред и да ти дам указания. Къде да се срещнем пак, хер оберлейтенант?
— Най-добре в гостилницата на гарата.
— Тогава ще помоля временно да ме освободите.
— Вървете, разбира се! За онова, което имаме още да обсъждаме и после ще има време!
Капитанът закрачи с Петерс към пристанището. Курт пък се обърна и с Лешоядовия клюн до себе си пое обратно към гарата. Без да се бави, влезе в служебната стая на началник-гарата, който го посрещна с любопитен поглед.
— Мога ли да попитам, кога тръгва следващият влак за Ломалто? — поинтересува се Курт, макар вече да бе получил информация от войника.
Служителят погледна часовника.
— След два часа и половина — отвърна. — Вероятно искате да пътувате с него? Съжалявам, за граждани и чужденци изключено.
— Позволете да се представя!
Курт извади един документ от джоба си и го подаде на служителя. Едва бе прочел онзи малкото редове и се поклони.
— Ваш слуга, хер оберлейтенант. Колко места са ви необходими?
— Три.
— Ще получите едно купе първа класа.
— Благодаря! Влакът има ли връзка с дилижанса?
— Предишният, този не. Впрочем това е истински сандък за изтезания, на когото никога не бих изпитал желание да се поверя. Ако имате намерение да стигнете час по-скоро в столицата, препоръчвам ви да яздите.
— Нямаме коне.
— О, тук всеки има. Колкото и малък да е престоят ви в страната, пак ще бъдете принуден да си купите.
— Възнамерявам да го сторя в столицата.
— Защо там, където са много по-скъпи и при това не добри?
— Тук съществува ли такава възможност?
— Дори отлична. Аз самият имам под ръка няколко великолепни животни. Това бяха личните коне на офицери, които се върнаха в родината. Искате ли да ги видите?
— Покажете ни ги, мосю!
— Елате! Ако се споразумеем, няма да е необходимо да чакате в Ломалто дилижанса, а дотам аз ще ги натоваря безплатно.
Сделката бе сключена. За половин час Курт се намери в притежание ка три коня, които явно имаха всички обещани от началника качества.
— Слава Богу! — рече Лешоядовия клюн. — Най-послеще мога да провеся краката си от кон. Ако не беше станало това скоро, от чисто отчаяние щях да опитам да възседна собствения си нос и да го препусна в галон.
До тръгването на влака оставаше още един час, когато се появи капитан Вагнер с Петерс.
— Момко, умееш ли да яздиш? — викна Лешоядовия клюн на моряка. — Купихме коне. От Ломалто до Мексико сити ще яздим. Знаеш ли какво е седло?
— Седлото е вещ, от която никой не може да ме смъкне. Да не мислите, че в морските походи няма коне? Аз още като хлапак седях на най-необуздания жребец.