— Действително. Той беше тук преди обяд. Преследва ли осведомяването ви определена цел, мосю?
— Разбира се. И той поиска да се информира за вашето управление?
— О, искаше много повече. Искаше да го поеме в свои ръце.
— Помислих си го. Антонио Вериданте ли се нарече?
— Така е.
— Известно ли ви е местонахождението на този мъж?
— Не.
— Много бих дал да го науча. Този човек е рафиниран мошеник. Възможно е да се завърти пак насам. В такъв случай ще ви помоля най-настоятелно да наредите да го арестуват и уведомите пруския шарже-д’афер хер фон Магнус.
— Да го арестувам? Ще мога ли да поема отговорността за тази постъпка?
— С чиста съвест! Този Вериданте всъщност се казва Гаспарино Кортейо, брат на онзи Пабло Кортейо, който навярно ви е известен.
— О, дори много добре! Достатъчно прословут е станал.
— А неговият така наречен секретар и придружител е един също небезизвестен Хенрико Ландола, познат по-рано под името Грандприз, капитан на пиратския кораб «Лион». Двамата са гримирани и дегазирани, а паспортите им са фалшиви. Преследвам ги насам от Веракрус.
— Това ми е достатъчно. Веднага щом мярна този друг Кортейо, ще заповядам да го задържат.
Курт разясни на французина нещата, доколкото сметна за необходимо и се отправи към хер фон Магнус да предаде поверените му секретни документи. Беше приет много добре и в хода на разговора отвори дума за частната цел на тукашния си престой.
Дипломатът го изслуша внимателно и каза:
— Можете да разчитате на моята помощ, доколкото това е по силите ми. Значи преди всичко друго искате да насочите вниманието си към гробницата? Препоръчвам ви да бъдете предпазлив. Сигурно осъзнавате, че е желателно най-нанред да бъде предприета една тайна проверка на ковчега, и то в присъствието на важен свидетел, чиято дума не може да се оспорва. Открито признавам, че на ваше място не бих се спрял нито на френски, нито на имперски чиновник. В случая бих предпочел някой исконен мексиканец. Какво ще кажете за алкалда, който е връчил на Кортейовата дъщеря заповедта да напусне града и страната?
С този съвет пруският шарже-д’афер правеше намек, че ще дойде времето, когато нито на французите, нито на хората на императора ще се чува думата.
— Дали този служител ще изпълни молбата ми? — осведоми се Курт.
— Естествено. Той е мой познат. Ще ви връча да му предадете няколко реда, хер оберлейтенант.
Четвърт час по-късно Курт беше на път към алкалда с тези редове, който прие писмото, без да обърне кой знае какво внимание на приносителя. Но след като го прочете, сериозното му лице видимо се проясни. Подаде ръка на Курт:
— Сеньор фон Магаус ви препоръчва по много приятелски начин. Известява ме, че идвате при мен но някаква работа, в която вероятно е по възможностите ми да ви окажа услуга. Поставям се на ваше разположение. И макар за съжаление в настоящите условия служебната ми власт да е силно ограниче-на, все пак може би е по силите ми да ви бъда в помощ. Седнете, моля, и говорете:
Чиновникът седна в хамака си и като истински мексиканец запали цигара. Курт бе принуден да стори същото и след като се бе наместил на един стол, започна разказа си. Алкалдът го слушаше, без да го прекъсне и с една дума. Но когато Курт свърши, скочи от хамака и закрачи наиред-назад из голямата канцелария. После спря пред немеца.
— Това, което току-що изложихте, е нещо наистина изключително. Ще отида с няколко мои служители до гробницата. Да се надявам, вие ще ме придружите?
— Тъкмо тази молба смятах да ви отправя.
— Добре. Ще пратя веднага човек до палата Родриганда да помоли за ключа от гробницата.
— О, сеньор, няма ли да е по-добре да го избегнем? Не намирам за уместно да се привличат прекалено много хора в тайната, толкова по-малко французите.
— Хм, може би имате право. За щастие в мое притежание се намират разни шперцове. Разбирате, че в качеството на служител на човек от време на време са му необходими такива неща. Да тръгваме ли?
— На вашите услуги!
Алкалдът се отдалечи за малко да даде разпорежданията си, след което се отправиха на път. За да не предизвиква сензации, алкалдът крачеше сам, Лешоядовия клюн и Петерс, които Курт бе уведомил набързо — също. На гробището се натъкнаха на неколцина алгуакилс[3], чакащи тук по заповед на алкалда. Един от тях беше издирил гробницата и сега получи от Алкалда ключовете. Той се отдалечи да отвори незабелязано от посетителите вратата и след няколко минути доложи, че е успял. Отправиха се поединично към мавзолея и когато се събраха там в пълен състав, полицаите извадиха донесените фенери.