Слязоха долу и намериха ковчега. Отвориха го и…в него нямаше никакви тленни останки.
— Santa Madonna! — смая се алкалдът. — Наистина празен! — Курт прегледа вътрешността.
— Вижте възглавницата и тапицерията! Те са като нови.
— Да — потвърди служителят. — Вярно. В този ковчег никога не е настъпвал гниещ процес. Е, аз ще направя всичко възможно да открия извършителите. Ще наредя от този миг гробището и особено тази гробница да бъде под постоянен полицейски надзор.
— Дали е препоръчително? — попита Курт. — Престъпниците, които искаме да заловим, са умни и хитри. Няма да дойдат посред бял ден да пълнят ковчега с тленни останки.
— Тук безусловно имате право. За тая работа биха могли да се погрижат само през нощта. Но откъде ще вземат покойник?
— О-о, дори и нещо такова не е в състояние да затрудни един Ландола и Кортейо. На тях са нужни останките на мъж, положен в гроба горе-долу по време на мнимата смърт на дон Фернандо. Не смятам за належащо да се тревожим сега за тях и гробището. Но още щом се смрачи, трябва да сме нащрек.
— Ще заема входа на гробницата.
— И там да заловите обесниците? Аз бих предпочел да ги допусна тук долу. Тук най-добре ще бъдат спипани, защото измъкването ще е къде по-трудно.
— Прав сте. Сега да се разделим и да се срещнем тук отново след спускане на мрака!
Така и стана. Вечерта всички се промъкнаха пак тайно в гробището.
— А сега да вземем съответните мерки — каза алкалдът. — На първо място ще поставя двама души до входната порта.
— Това няма нищо да помогне — забеляза Лешоядовия клюн. — Измамниците биха били много глупави, ако се оставят да бъдат дочакани пред портата. Те сигурно ще дойдат през зида. Така е най-вероятно.
— Нещата се усложняват — умърлуши се служителят. — Ще трябва да повикам повече полицаи.
— Повече полицаи? О, мастър алкалд, смятам, че имаме достатъчно такива хора тук. Вие самият останете тук долу при ковчезите, а наблюдението на гробището предоставете не на полицаите, а на мен.
— На вас? — попита алкалдът. — Единствено на вас? Сеньор, няма как тая работа да сполучи.
— И защо, по дяволите? — наежи се Лешоядовия клюн, като се изплю подчертано.
— Един човек е твърде малко.
— Тук се лъжете. Много готвачи загарят кашата. Да ви кажа, ушите на някой стар ловец са по-подходящи за пазене на гробище, отколкото полицейските. Вашите хора сигурно не са навикнали да слушат през нощта как пълзят бръмбарите в тревата.
— Смятате, че ще забележите очакваните хора още с влизането им?
— Съвсем сигурно.
— Дори да се намирате далеч от мястото? — Лешоядовия клюн се бе вкиснал от обстойния разпит. Изплю се край главата на алкалда.
— Предполагам, на мен много повече и много по-добре можете да разчитате, отколкото на хората си. Това е достатъчно. А ако не ви се ще да ми повярвате, окупирайте с полицаи всички зидове като за отблъсване на щурм, при което следва да очаквате, че осквернителите на гробове ще ни усетят преди ние тях. А надушат ли напеченото, иди ги гони в тъмнината.
— Може би имате право. Значи всички ние оставаме долу, а вие горе ще вардите.
— Е, можете да оставите един от хората си до вратата, та да имам възможност да ви известя, без да се налага да слизам чак долу.
Лешоядовия клюн се отдалечи и един от полицаите го последва. Другите останаха долу при ковчезите. Бяха: алкалдът, Курт, Петерс и трима полицаи, значи шест души — достатъчно да заловят очакваните. Търпението им бе поставено на мъчително изпитание, защото наближаваше полунощ, без нещо да се е случило.
— Може би изобщо няма да дойдат — предрече алкалдът.
— Възможно е — отвърна Курт. — В този случай утре пак трябва да будуваме.
— Или вече са тук, а тоя ловец…
Чуха стъпки, които слизаха по стълбите. Беше поставеният горе полицай.
— Идват ли? — попита алкалдът зарадван.
— Да, сеньор. Трима мъже. Траперът нареди да ви помоля да затворите и приберете фенерите. Той отново тръгна на разузнаване. Двамина изчезнаха между гробовете, а третият пази пред портата.
Следствие на това известие сетивата на присъстващите бяха завладени от напрегнато очакване, което скоро получи ново подхранване, тъй като след известно време слезе самият Лешоядов клюн. Понеже долу бе тъмно, той назова името си, за да не бъде сметнат за някой от очакваните злодеи.
— Къде са? Какво правят? — прозвуча насреща му.
— Скоро ще ги спипаме — ухили се той. — Отидоха да домъкнат «граф Фернандо». Но пред портата стои един на стража. Изпратете двама полицаи да се промъкнат до него и да го заловят, веднага щом съучастниците му слязат тук!