Лешоядовия клюн се отдалечи пак да подслушва, а двама алгуакилс се измъкнаха, за да заловят според указанието му мъжа при портата. Мина доста време, преди Лешоядовия клюн да се върне отново. Но този път бързаше много.
— Идват — извести той — и носят мощите.
— Тогава е време да се скрием. Бързо зад ковчезите!
При влизането на Лешоядовия клюн един от полицаите извади за кратко фенера си и го отвори. Когато другите се разбързаха да се притаят зад наличните ковчези, той поиска отново да го прибере, ала Лешоядовия клюн го спря.
— Чакай! — каза. — Не е толкова спешно. Първо има да се свърши и още нещо.
— Какво? — запита човекът.
— Снеми капака от ковчега! А каква е причината, веднага ще видиш, момчето ми.
Те вдигнаха капака и изуменият полицай видя как Лешоядовия клюн най-спокойно се опъна на мекото ложе от бяла коприна.
— Caramba — смая се той. — Това пък какво означава?
— Сложи отново капака, момчето ми! — отвърна Лешоядовия клюн, като се намести удобно.
— Ама недоумявам какво…
— Като не проумяваш, затваряй си човката! Нали виждаш носа ми, помисли какво ще му е на някой, който е очаквал да намери ковчега празен, а открие вътре призрак с такъв ей нос! Затваряй!
Човекът се колебаеше, а и Курт поиска да повдигне възражение, когато отгоре се долови шум.
— Затваряй, иначе ще ни заварят! — прошепна Лешоядовия клюн, като изпружи ръце край тялото и застина.
Не остана избор. Полицаят постави внимателно капака и на свой ред се скри. В гробницата сега витаеше само тишината на смъртта; горе обаче се чуваше стърженето на ключ. След известно време прозвучаха слизащи стъпки и в светлината на фенер изплуваха Кортейо и Ландола.
Курт се таеше до моряка Петерс.
— Те ли са? — прошепна му.
— Да — прошушна запитаният.
— Осветете наоколо! — нареди Ландола на спътника си.
Кортейо, който носеше фенера, последва подканата. Те скоро откриха търсения ковчег, тъй като носеше написаното със златни букви име на онзи, който беше лежал в него.
Полицаят не бе успял да намести капака в жлебовете, тъй като времето бе твърде късо. Ландола блъсна ковчега. Капакът отхвърча и се приземи с голяма тупурдия, а двамата мъже съгледаха в ковчега да лежи с онзи негов огромен нос Лешоядовия клюн и широко отворени, втренчени в тях очи. Двамата нададоха вик на ужас и се вцепениха от страх. С вдигналата фенера ръка, Кортейо замръзна като статуя. След няколко секунди говорът им се възвърна.
— О, Небеса! — изплака Кортейо. — Кой е това?
— Дявола! — писна Ландола.
Двамата негодяи, които бяха подхванали дела, на каквито е способен само човек, нямащ страх ни от Бога, ни от Дявола, бяха така обладани от ужас, че не можеха да помръднат.
— Дявола! — изстена повторно Ландола.
— Да, Сатаната! — изохка Кортейо.
— Пхтзихххххх — шприцна се от ковчега в лицата им струя тютюнев сироп.
— Да, Дявола, Сатаната, Велзевул ето кой съм! — викна Лешоядовия клюн, като изскочи от ковчега. — А вие ще яздите с мен към Преизподнята. Ето ви рицарския удар за посвещаване в Долното царство!
И замахвайки същевременно, нанесе на всеки по една такава оглушителна плесница, че двамата се сринаха на каменните плочи. А в следващия миг беше открил оръжията, които носеха, с онази бързина, присъща само на прерийния мъж; изтръгна ги и ги запрати в най-отдалечения ъгъл. При падането си Кортейо бе изтървал потайния фенер, ала в ковчега и светлината не бе угаснала. Лешоядовия клюн го взе в лявата ръка, изтегли с дясната ножа си и застана така, че да покрива с гръб входа и стълбите. Действията му възвърнаха разсъдливостта на двамата. Те бързо се окопитиха.
— Проклятие! — изруга Кортейо. — Това е човек! Страхът внезапно изчезна и на негово място дойде гневът.
Двамата мошеници вече бяха разбрали, че си имат работа само с човек, който освен това по всичко личеше, че е съвсем сам в сводестото помещение и из един път станаха предишните.
— Какво правиш тук? — запита Ландола разлютен. — Изисквам отговор на въпросите си, иначе…
— Pshaw! Първият, дръзнал да ми посегне, така ще го светна с фенера по носа, та ще си помисли, че в него са напъхани хиляди слънца и луни. Забавата свърши и иде ред на сериозните неща — вие сте мои пленници!
Физиономията му бе толкова сурова, че дори Ландола се подготви за нещо лошо. Той се дръпна крачка назад и се огледа с угрижен поглед за оръжията си.