— Ти си чалдисан! Как можем да бъдем твои пленници!
— Съмняваш ли се? Е, тогава се огледай! Лешоядовия клюн посочи към дъното. Спокойно държали се до този момент, скритите зад ковчезите хора се надигнаха и отвориха фенерите. В сводестото помещение стана дваж по светло и двамата нехранимайковци осъзнаха какво ги очаква.
— Пъкъл и Сатана! Мен няма да получите! — изрева Ландола.
— Нито мен — изкряска Кортейо.
Двамата се втурнаха към Лешоядовия клюн. Но той бе подготвен. Без да се възползва от ножа си, цапардоса Ландола, когото сметна за по-опасния, с фенера в лицето, от което стъклото се пръсна и удареният отстъпи заслепен. В същото време посрещна Кортейо с ритник и го свали на земята. В следващия миг останалите се нахвърлиха върху тях и след напразна отбрана бяха обезвредени с помощта на донесените ремъци. На Кортейо стана ясно, че всяка съпротива е безполезна и се отказа. Ландола обаче се противеше на връзването и се пенеше от ярост. Нищо не му помогна.
— Ето че са в ръцете ни — рече алкалдът. — Искате ли още тук да почнем с предварителния разпит, хер оберлейтенант?
— Мястото не е подходящо — отговори Курт. — Трябва преди всичко друго да потърсим тленните останки, които тези хора сигурно са оставили горе и да заловим поста пред портата.
— Него моите хора вече са пипнали.
Тук алкалдът се лъжеше. Грандприз бе опитен ловец. Той се беше облегнал до портата и очакваше завръщането на спътниците си. По едно време долови зад себе си лек шум. Неговите обучени уши различиха стъпките на двама мъже, промъкващи се към него. Залегна светкавично на земята и пропълзя встрани и после назад, за да ги наблюдава. Стигна зад един розов храст, пред който бяха спрели двамата.
— Не го виждам — обади се единият.
— И аз — потвърди вторият.
— Кой знае какво е видял мъжът с дългия нос. Може и изобщо да не е имало пост.
— Да потърсим!
Те се прокраднаха напред и Грандприз разпозна сега, че си има работа с полицаи.
— The deuce[4] — промърмори той, — какво става? Търсят мен? Искат да ме арестуват? Трябва да предупредя онези двамата.
Промъкна се по посоката, в която се бяха отдалечили Кортейо и Ландола, ала не ги намери.
Продължи да търси, като внимаваше да не се натъкне на някой съгледвач. По едно време видя през храсталаците да прозира някаква светлина. Тръгна нататък и стигна до гробницата, където се чуваха високи гласове.
— Ето къде лежи — чу той да се казва.
— Аха, тленни останки! Щели са да ги положат в ковчега на графа. Двамата трябва да кажат от коя гробница са ги задигнали.
— Те са заловени — помисли Грандприз. — Неприятно. Те не са сторили нищо лошо, ама тези господа французи, дето са тук на власт, много-много няма да им се церемонят. И къде тогава остава намерението ми да сиипам Ландола? Трябва да видя дали не мога да освободя тези хорица.
Той се стаи зад един паметник, който го прикриваше добре и докъдето можеше да наблюдава сцената. Междувременно Кортейо и Ландола бяха измъкнати навън и изправени пред лежащите горе мощи.
— Откъде домъкнахте покойника? — запита алкалдът. Никой не отговори.
— Оставете — намеси се Курт. — Не е рядък обичай престъпникът да мълчи, когато е изгубил всичко. Утре на дневна светлина ще видим от коя гробница е извършена кражбата на покойника.
— Това е вярно — рече алкалдът. — Дотогава всичко нека си остане, както си е. Ще наредя на хората си да имат грижата тук нищо да не се промени. А ние останалите сме достатъчно да отведем двамата осквернители на гробове в затвора.
Малко по-късно Кортейо и Ландола бяха поведени от Алкалда, Курт, Лешоядовия клюн и матроса Петерс. Четиримата не забелязаха, че отдалеч ги следи една човешка фигура, за да види накъде ще бъдат отведени арестантите. В сградата на затвора още веднъж бе предприет опит за разпит, който завърши също така безрезултатно като първия. Тъй като имаше в наличност едно-единствено празно помещение, двамата бяха приютени в него.
Сега Курт се обърна към пълномощника:
— Сеньор Гаспарино Кортейо, не си мислете, че ще преуспеете с мълчание повече, отколкото с откровени признания. Аз съм в течение на всичко и не се нуждая от признанията ви.
Тук най-сетне Кортейо произнесе първите думи. Той изгледа младия мъж презрително.
— Какво ли ще знаете вие! Кой сте всъщност?
— Казвам се Курт Унгер, син на кормчията Унгер, когото Ландола бе отвел с другите на острова. Безнаказаност двамата не очаквайте, но в случай че изоставите упорството някакво смекчаване би било възможно.
— Тъй. И какво толкова искате да знаете от нас?