— Прави го само привидно, за да успокои Прусия.
— Я стига, знам го по-добре. Нима вярвате, че не поддържам връзка със средите, за които става дума? За изпълнение на вашите поръчения и за заплащане на някои други емисари ви е била поверена значителна сума. Вие сте задържал всичко за себе си. Просто сте присвоил сумата.
— Сеньор Кортейо, навярно ще имате добрината незабавно да оттеглите това твърдение?
— И през ум не ми минава, Ландола. Заради тази злоупотреба сега сте издирван и от тукашните власти. Намерението не е да ви предадат на Прусия, а по някакъв начин да ви обезвредят.
— Нека само опитат! Още не са ме спипани!
— Не се надценявайте прекалено! Какво ще стане, ако доведа тук първия срещнат полицай и му кажа, че сте Ландола?
— Тогава бих си имал в дранголника колега. Ще разкажа всичко, каквото зная за вас.
— Хич няма и да посмеете да ме намесите, защото като съучастник и изпълнител на моите планове и проекти вас ви очаква едно не по-малко строго наказание от мен.
— Наистина ли вярвате, че това би могло да ме възпре да ви накисна?
— Да — отговори Кортейо високомерно.
— Е, тук твърде много се заблуждавате. Та нали сам казахте преди малко, че ме търсят, за да ме премахнат от хоризонта. С други думи казано, било чрез смърт или доживотен затвор, ще ме направят безвреден. Като е тъй, надали ще влоша повече съдбата си, ако издам деянията ви.
— Ваша воля. Пет пари не давам за онова, което ще надрънкате за мен. Никой няма да ви повярва и дума.
— Мога да приведа доказателства. Достатъчно имам на разположение. Ще спомена за пример различните писма и инструкции, които сте ми писал и пращал.
— Въобще не ме е страх. Тези неща са унищожени.
— Вярвате ли го действително? — ухили се Ландола подигравателно.
— Ами нали се споразумяхме всеки от своя страна да унищожи кореспонденцията.
— Това е вярно. И аз съм убеден, че сте изгорил всички мои драсканици.
— Естествено!
— Наистина ли? — запита Ландола, мятайки изпитателен поглед към лицето на Кортейо.
— Не е налице вече нищо. Аз сдържах своята дума.
— Било е много почтено, но също така и твърде глупаво от ваша страна — подигра се Ландола, явно облекчен от уверението на Кортейо. — Все пак тези неща биха могли да ви послужат като улики срещу мен.
Кортейо се изхили.
— Нарекохте ме глупав? Погрижете се за вашето собствено късогледство! Тези неща същевременно биха служили и като улика срещу мен.
— Да, нали показват, че съм изпълнявал заповедите ви. И сега сигурно си мислите, че аз също съм унищожил моите? Много се лъжете. Всички са си още налице.
— Тогава вие сте един вероломник, един лъжец. Само че тая кореспонденция ще бъде опасна и за самия вас.
— Охо! Кой може да докаже, че наистина съм се подчинявал на вашите заповеди?
— Аз! Ще разкрия, че сте морският разбойник Грандприз.
— А начинанието произлезе от вас. Корабът принадлежеше на вас. Вие авансирахте парите, заради което получавахте половината печалба.
— Половината? О, убеден съм, че страшно много сте ме мамил.
Ландола отново почна да се хили.
— Тук май действително сте прав, многоуважаеми Гаспарино. От само себе си се подразбира, че прибирах деветдесет процента от приходите.
— Деветдесет…процента! — провикна се ядно Кортейо.
— Да. Вие си седяхте вкъщи и чакахте да ви капнат парите.
Ето защо получавахте една десета. Беше достатъчно, защото тя възлизаше на цяло състояние. Останалото обаче принадлежеше на нас.
— Проклятие! Девет пъти повече от мен. Трябва да са били милиони. Какво пиравихте с тези суми?
— Преживявах, гуляех, пошравах.
— Demonio! Ама че загубен тип сте бил!
— Загубен? Как ли не! Когато човек днес не знае дали утре няма да увисне на въжето, наслаждава се на настоящия миг. Но ако съзнанието, че не всичко е профукано, ви действа благотворно, искрено признавам, че на едно много потайно местенце си имам спестовна каса.
— Гледай ти. Скрил сте нари? — запита бързо Кортейо.
— Да. Напълно достатъчно да ми осигурят спокойствие.
— Къде е мястото?
— Нима си въобразявате, че ще ви го кажа?
— Добре де! Дръжте си плячката! Но бъдете и убеден, че ще действам спрямо вас така, както вие се отнасяте към мен.
Ландола бавно кимна.
— Навярно ще благоволите да кажете какво имате предвид? — подпита.