— Отворете! — заповяда.
Тъмничарят се подчини. Стоящият пред вратата пост се отдръпна и вратата бе отворена. На светлината на носения от ключаря фенер, двамата затворници разпознаха един френски офицер, който влезе при тях.
— Вие сте адвокатът Антонио Вериданте? — попита Грандприз дегизирания нотариус.
— Да — поясни испанецът.
— А този човек е вашият секретар?
— Да.
— Дайте!
Последните думи се отнасяха за ключаря, комуто Грандприз взе фенера от ръката. Престори се, сякаш иска да освети лицата на затворниците, ала задържа фенера така, че и те да имат възможност да разпознаят неговото. Те веднага се ориентираха в нещата.
— Да, те са — каза той. — Губернаторът бе събуден с новината за тяхното арестуване. Иска да ги види веднага, тъй като знае, че са подозирани в контакти с Хуарес.
И обръщайки се към тъмничаря, извади разписката и каза с тон, който не допускаше възражение:
— Ето потвърждението на губернатора, че сте ми предал двамата затворника. Приблизително след час ще ги доведа отново. Подгответе дотогава вашата разписка, та да не се налага да чакам! Напред!
Грандприз блъсна затворниците към вратата и даде знак на войниците да ги вземат под конвой. Надзирателят прочете разписката при светлината на фенера и не се осмелила протестира нито с дума. Спуснаха се по стълбите, прекосиха двора и постът им отвори портата. Вън войниците сами поеха по посоката, водеща към губернатора. Беше от тъмно по-тъмно, улични фенери липсваха и за да се подсигурят войниците хванаха затворниците под ръка. Бяха минали значително разстояние, когато Грандприз измъкна острия си нож. Беше видял, че онези са вързани само с ремъци и запита войниците:
— Държите ли здраво хората си?
— Да, мосю капитан — отвърна единият. — Нали ги водим подръка.
— А ремъците?
— Изглеждат здрави.
— Да проверим. Те обикновено поддават.
Грандприз даде вид, че опипва здравината на връзките, ала извърши тъкмо обратното — сряза ги. Затворниците почувстваха, че са свободни, но не го показаха с никакво движение.
— Добре са — извести той. — Сега според мен сме сигурни. Хайде напред!
Пътят продължи, но на следващия ъгъл единият войник нададе крясък и рухна на земята.
— Какво има? — запита Грандприз.
— Morbleu! — изруга човекът. — Моят затворник се отскубна и ме събори на земята. Май бяга нататък!
— След него!
С пушка в ръка войникът хукна. Да стреля — не можеше, тъй като тъмата не му позволяваше нищо да различи.
— Ти гледай да не изтървеш твоя! — предупреди Грандприз другия. — Ама че проклетия ще е, ако не успеем да спипаме пак оня!
— Нямайте грижа, мосю капитан! — успокои човекът, пълен с увереност. — На тоя няма да се удаде да ме…ау, оох! Nom d’un chien!
— Какво става? — осведоми се Грандприз.
Търкалящ се на земята като своя камарад, войникът се приповдигна и викна:
— И моят ме повали!
— Sacrel[5] — Ама що за слабаци сте? Да се оставите едни обесници да ви катурнат на земята! Къде е той всъщност?
— Избяга — отвърна човекът, загубил фасона си. — Ей там напред май търчи!
— Тичай, иначе ще ти строша краката! — изкомандва преоблеченият трапер грубо. — Не го ли доставиш, теб ще отнесе дяволът!
Войникът се понесе изпълнен със страх. Стъпките му още не бяха заглъхнали и ловецът се обърна рязко и тръгна обратно по пътя, по който бяха дошли.
— Дяволски умно го свършиха двамата — изръмжа той от доволство. — Тия французи нищо не видяха, ала аз ясно забелязах. Много ще се учудя, ако не се натъкна на тях нейде тук.
Правилно бе предположил Грандприз, защото едва му бе минала тая мисъл и два силуета се промъкнаха към него.
— Пристигнах, «капитане»! — захили се единият полугласно.
— И аз — рече ухилен и другият. Бяха Ландола и Кортейо.
— Къде са войниците? — запита пиратът.
— Далеч оттук! — извести ликуващо траперът.
— Ама че главанаци! Да помислят, че бягаме напред! Аз просто се сниших!
— Аз също — обади се Кортейо. — Но я обяснете, сеньор, как се добрахте до тая униформа?
— Много просто — засмя се ловецът. — Цапардосах един офицер и му смъкнах униформата.
— Caramba! Какво рисковано дело! А офицерът, който сте проснал?
— Сигурно си лежи още там. Пъхнал съм в устата му една кърпа, та и гьк да не може да каже. Сега ще отида да го потърся и да му върна униформата.
Закрачиха към мястото, където Грандприз беше зарязал офицера.