— Не.
— Demonio! Ето ти нещастието! Че къде са се дянали?
— При губернатора. Един френски капитан дойде да ги подбере.
— И когото все пак пуснахте? Да, да мошеници могат да се мъкнат в тая съборетина, а честни хора не. Човече, оня «капитан» не е бил никакъв офицер, а безделник и шарлатанин. След като императорът ви има такива подбрани магарета, наистина не го виня, дето ви е пратил насам, защото хич иначе нямаше да знае къде да дява тоя добитък!
— Чакайте! — извика караулът, докато пъхаше ключа. — Чакайте, сега можете да влезете. Заповядайте, драги приятелю!
— Много благодаря! Защото изрекох някоя и друга ругатня, мога да вляза, а? Но, разбира се, за да ме задържите? Не, чак дотам глупави като вас не сме, благодаря за удоволствието! Накарай да окошарят теб вместо мен, щом имате още празни места. Моите почитания, синко!
Когато постът отвори вратата и поиска да залови Лешоядовия клюн, онзи вече бе завил зад ъгъла и се връщаше при офицера.
— Идвате ли най-сетне? — проплака оня още отдалеч. — Помислих, че направо сте ме зарязал.
— Глупости. Исках само да видя дали не ме будалкате. Казал сте ми истината.
— Като е така, освободете ме най-после от вървите!
— С най-голямо удоволствие, ама не става, защото иначе няма как да заловим човека, който ви е нападнал. Той трябва да мисли, че продължавате да лежите тук така, както ви е оставил. Ударил ви е, само защото му е била необходима униформата ви. Веднага щом престане да се нуждае от нея, ще я донесе. Слушайте! Там идват двама души!
Лешоядовия клюн се вслуша напрегнато в шума.
— Не — поправи се той, — не са двама, а трима. Двамата стъпват по обичайния начин, ала третият има прерийна походка. Те са. Хайде бързо пак кърпата в устата! Само стойте така, сякаш сте все още в безсъзнание и не произнасяйте нито дума, иначе би могло и по-зле да ви потръгне!
Докато се усети, офицерът се видя отново с кърпа в устата, а ловецът се метна с един скок върху зида. Сетне се притисна плътно към него, така че в никой случай не можеше да бъде забелязан, но пък би трябвало да чува всяка дума. Крачките приближиха и замлъкнаха наблизо. Дочу се някакво шептене, след което един силует се отдели от тримата, пристъпи към офицера и се наведе.
— The deuce, май тоя път ударът ми е бил доста силен! — изговори мъжът полугласно, колкото да могат другите да го чуят. — Офицерът е все още в безсъзнание.
— Да не сте го пречукал?
— Не, жив си е. Сега ще съблека униформата му и ще я оставя тук.
— А вървите? И тях ли ще му оставите?
— Не, ще му ги снема. Когато дойде на себе си, нека си тръгне по живо по здраво.
— Тогава ние да вървим, тъй като имаме да свършим още една малка работа. Ще се срещнем пак в страноприемницата.
— Добре, в такъв случай аз ще видя как ще прекарам времето си дотогава.
Кортейо и Ландола се отдалечиха. Когато оставиха известно разстояние зад себе си, адвокатът попита:
— Защо го излъгахте, като казахте, че имаме да вършим още някаква малка работа?
— Не се ли досещате? За да се откачим от него.
— Но как? Нали ще дойде в страноприемницата.
— По онова време ние вече ще сме офейкали. Напускаме незабавно града.
— Не става. Та ние още до никъде не сме я докарали с нашата задача.
— Тя се провали и вече не може да бъде разрешена. Връщаме се в страноприемницата, вмъкваме се тихо и се измитаме само с най-необходимото. Като види моят заварен брат, че багажът ни е там, ще мисли, че ще се върнем и ще има да чака с дни.
— Но после все пак ще дойде в Сантяго и ще ни намери — възрази Кортейо.
— Няма, защото ние вече ще сме приключили там — заяви с твърдо убеждение Ландола.
— И как ще идем дотам? Не можем да търчим я.
— Ще яздим. Кой да е търговец на коне ще ни съдейства. Днес видях фирмената табела на един такъв недалеч от нашата страноприемница. Ще се обърнем към него.
— Тогава да побързаме, та като дойде брат ви, ние вече да сме изфирясали!
Когато Кортейо и Ландола се озоваха при страноприемницата, прехвърлиха дворната стена и стигнаха незабелязано стаята си. Взеха, както бе уговорено, само най-необходимото и по същия път се върнаха на улицата.
След неколкократно хлопане успяха да дигнат от сън търговеца. Казаха, че са дошли на коне под наем от Керетаро и тъй като се налага незабавно да тръгнат за Пуебла, принудени са още тая нощ да си закупят по най-бързия начин коне.
Човекът ги отведе в конюшнята и им показа животните. Набързо се спазариха.