— Да. Кажете му, дон Веласко д’Алкантаро и Перфидо де Рианца и Халенди да Салвадо и Карана де Веста Виста Вуста желае да говори с него.
Лешоядовия клюн изрече името с аристократично високомерие, тъй че услужливият слуга не изпита никакво съмнение в достоверността му.
Камериерът тръгна. От двора едно дървено стълбище водеше горе до помещенията, удостоени тук с наименованието стаи за чужденци. Човекът почука тихо на една от вратите. Грандприз се бе прибрал едва преди няколко минути и още не спеше. Лежеше облечен в хамака.
— Кой е? — попита, зачуден на чукането.
— Камериерът. Мога ли да вляза?
— Да.
Вратата се отвори внимателно, та да не се разбуди някой друг слуга и човекът влезе.
— Какво има? — осведоми се ловецът угрижено.
— Сеньор, долу има някакъв непознат, който желае да говори с вас. Голям господар, от аристокрацията. Той е дон…дон…дон Алканто де Вареско и…и…и с едно много дълго име.
Ловецът поклати глава.
— Е, тогава съм любопитен. Нека дойде!
Когато камериерът се отдалечи, Грандприз запали свещта и погледна дали револвера е наред. В този момент непознатият влезе и дръпна вратата след себе си, като на всичкото отгоре тикна от предпазливост и резето й. Двамата мъже се вгледаха удивено един в друг. Никой от тях не бе го очаквал.
— Zounds! — викна единият. — Грандприз!
— Heigh-day! — другият. — Лешоядовия клюн, вие тук? Как се озовахте насам в Мексико сити? Та аз ви видях при Хуарес!
— И аз ви видях да яздите към Рио дел Норте. Знаете ли, че се ползвате с добро име, но има и нещо неприятно свързано с него? Един голям негодяй се казва също така.
— The deuce! Познавате ли го?
— Дори много добре — кимна Лешоядовия клюн. — Лично и по слухове.
— Възможно ли е? Чуйте, аз диря тоя мерзавец от много дълго време!
Лешоядовия клюн го изгледа в недоумение.
— Дирите го? Хм. Хмм. И още не сте го открил?
— За съжаление не.
— Тъй. Хм, хм. По моему, един ловец трябва да има очи, а?
— Аз, надявам се, ги имам!
— Е, да, но дали гледат обучено? Много се съмнявам! — Лицето на Грандприз се заоблачи.
— Трябва ли да приема, че искате да ме оскърбите?
— Не. Но седнете си в хамака, а на мен позволете да се обслужа с тоя стол! Сетне ще ви кажа нещо, което трябва да обсъдим обстойно.
— Седнете! Какво имате да ми кажете?
Лешоядовия клюн се намести на стола, изплю дъвката си с дебела струя сос през цялата стая и отхапа ново порядъчно парче тютюн. Едва когато то се намери на обичайното си място на бузата, той подхвана:
— С цялото си приятелство към вас искам да ви кажа, че сте или някой нечуван измамник или един достоен за съжаление слабоумник!
Тогава другият светкавично се плъзна от хамака, измъкна револвера и заставайки пред говорителя, заплаши:
— Пъкъл и Сатана! Знаете, как отговаря човек на такива думи!
Лешоядовия клюн кимна невъзмутимо.
— Сред ловци с нож или куршум, в случай че нещата не се докажат.
— Не мисля, че бихте могъл да го докажете, Лешоядов клюн!
— Pshaw! Приберете си пищова и ме изслушайте! Не съм ли прав, готов съм да си трошим вратовете.
Грандприз задържа револвера в ръка, но се плъзна обратно в хамака с мрачен поглед и отвърна:
— В такъв случай говорете! Но внимавайте! Една прекалена дума и куршумът ми ще се намести в главата ви!
— Или моят във вашата! — ухили се Лешоядовия клюн. — Вие твърдите, че ме познавате но все пак страшно се заблуждавате. Моят куршум днес на няколко пъти имаше възможността, а може би и задължението, да ви заседне в главата. Но това е страничен въпрос. Отговорете искрено! Бяхте ли във Веракрус?
— Да.
— Там сте се запознал с двама мъже — някой си сеньор Антонио Вериданте и неговия секретар? Дошъл сте вчера с тях в Мексико сити и стояхте на стража пред гробището, докато тези двама мъже оскверняваха останките на един покойник и осъществяваха една измама?
Грандприз го изгледа смаяно.
— Как ви хрумнаха тези въпроси? Да, бях на стража. Но в случая не може да става дума нито за осквернение, нито за измама.
— Убеден ли сте в това?
— Мога да се закълна! — врече се тържествено Грандприз.
— Е, ще ви повярвам. Така наистина доказвате, че не сте измамник, но затова пък изключителен слабоумник.
Другият поиска отново да избухне, ала Лешоядовия клюн бързо секна думите му:
— Стойте спокойно! Ще приведа доказателство. Вашите двама спътници бяха заловени. Тъй ли е?
— За жалост.
— За да ги освободите, обработихте един офицер и сетне отидохте да измъкнете типовете?