— Мога ли да приема, че сте съгласен с тези съждения? Хиларио присви рамене:
— В общото — да, ала в частност — не. Ласкае ме мисълта, че всеки индивид, следователно и аз, е просветлен от Светия дух. Но презумпцията, че това просветление е различно според дарованието, ме кара да допусна, че двама души никога не биха могли да бъдат изцяло на едно и също мнение, а само в най-общ смисъл. Ето защо пък съм длъжен да пазя самостоятелността на своите мисли и действия.
Дали Хиларио подозйраше, че другият не без преднамереност е повел разговара на тая територия? Дали предугаждаше, че онзи преследва с това някаква опасна цел? Отгатваше ли я той и беше ли решил някак да се противопостави?
Другият изглежда бе на това мнение, понеже очичките му се смалиха още повече и минута-две погриза горната си устна, преди да каже на глед безразлично:
— Че кому би хрумнало да посегне на вашата самостоятелност? Та нали само подхвърлихте, че авторът на тази книга изглежда отива твърде далеч, а аз счетох за свой дълг да го защитя от упрека.
— Това бе гледище, не упрек — оправда се доктор Хиларио.
— Радвам се за вас и особено заради обстоятелството, че ние много често, да, повечето пъти, сме принудени да действаме според възгледите, залегнали в тази книга. И доказателството за това твърдение ще ви се приведе още понастоящем. Предоставя ви се възможност за едно дело на Духа, с което можете да се гордеете, дело, водещо след себе си голяма отплата.
— Готов съм да изслушам мисията.
Малкият посегна към чашата, накваси устни, сякаш имаше нужда първом да се подсили, намести се по-удобно на стола и подхвана наново:
— На вас е известно положението в нашата страна и знаете ние — това означава нашите съмишленици — какво можем да очакваме от него. Или вероятно вярвате да намерите благополучие при Хуарес?
— О, в никой случай.
— А при тоя австриец Макс, както се противи да признае и задоволи справедливите ни искания или кой да е друг вожд, също така отстоящ от нашите максими?
— Абсолютно никакво.
— Е добре, да преценим тогава дали наистина всичките ни надежди са рухнали! Какво мислите за бъдещето на френската окупация?
— Французите ще бъдат принудени да се оттеглят.
— А за по-нататъшното съществуване на империята?
— Тя ще и няма как да не рухне, веднага щом изгуби единствената си опора, което ще рече французина.
— И какво ще се случи сетне? — продължи да подпитва през полуспуснати клепачи шишкавият конспиратор.
— Хуарес отново ще застане на кормилото.
— А какво можем да очакваме от тая личност?
— Единствено незнаещо милост отмъщение и най-безпощадно потисничество.
— Виждам, че сме единодушни. Ние трябва да направим опит да предотвратим предстоящата ни съдба. Това е задача, в която сме длъжни да хвърлим всички сили.
— Няма да ни се удаде да я разрешим — рече старият.
— Защо? — попита Арастро, а на устните му заигра усмивка на превъзходство, граничеща с подигравка.
— Искаме и можем ли да задържим французите?
— И през ум не ни минава — натърти Арастро.
— Или да лелеем безумната надежда, че ще успеем да направим Хуарес наш приятел?
— Това пък най-малко. Знаете ли как се изразил неотдавна за нас публично? Рекъл, че в страната има една партия, която можел да нарече на дявола. Нито с републикански, нито с имперски или някакви други убеждения, тя се състояла от хора, стоящи извън всякакви Божи и човешки закони, които са се отрекли от църквата и само за заблуда се сбират под стяга на християнството. Сама незнаеща милост, тя следователно също не бивало да очаква такава от него. Въпреки религиозните й по-рядки да не се бъркала с партията «Ултра» на църковната идеология. Включвала неголям брой членове, ала проявявала активност и безогледност, които я правели направо опасна за страната.
Преди да отговори, доктор Хиларио остана за известно време доволно усмихнат.
— Тоя Хуарес изглежда добре ни познава — рече сетне. — Неговата оценка не се различава много от истината.
— Аз дори съм принуден да я окачествя като напълно правдива. Та лесно можем да си направим равносметка, че ако от другите нямаме никаква изгода, то от Хуарес не можем да очакваме пощада. Стане ли отново президент, подлежим на неизбежна гибел. Ето откъде следва и вътъкът на нашата настояща политика — другите да си заминават, Хуарес да се провали.