— Аз? — запита отново изплашен Хиларио. — Аз да посъветвам императора да не се изтегли с французите? Не мога да се справя.
— О, в ръката ще ви бъдат дадени всички средства, нужни да се убеди Максимилиан, че имате право.
— Той така или иначе няма да ми повярва.
— Зле го познавате, ала за нас е прозрачен.
— Значи да напусна Сантяго и да хукна към Макс? Не мога да го сторя. Имам си тук големи задължения, които ме задържат.
— Представете сметката си и ще бъдете компенсиран.
— Не се чувствам подходящ за решаването на подобна задача!
— Заблуждавате се. Ние знаем, че тъкмо вие сте подходящият човек.
Доктор Хиларио видимо се намираше в страшно голямо затруднение. Не бе истина действително, че не се смята дорасъл за такава задача, ала от друга страна мислеше за затворниците, които бе тикнал в подземието и които трябваше да наблюдава и храни. Можеше ли да замине?
— Не! — произнесе. — Откажете се от мен. Има и Други, заслужаващи такова отличие.
— Тези други са вече заети. Аз имам задължението да ви връча категоричната заповед до десет дни да сте пристигнал в столицата Мексико, считано от днес.
— Мислех, че Макс пребивава в Куернавака!
— В Мексико сити ще получите покана да се явите при него. Както виждате, нещата са се задвижили и нищо не може да бъде върнато назад.
— И въпреки това съм принуден да откажа.
Арастро се изправи. Физиономията му изведнъж прие безпощаден израз, а очите му се фиксираха пронизващо върху Хиларио.
— Наистина ли смятате да откажете? Въпреки строгата заповед, която ви нося?
— Просто съм принуден.
— Известни ли са ви законите на нашата лига?
— Известни са ми.
— Какво очаква някой, който отказва да изпълни заповед?
— Без съмнение наказание.
Дебелият подигравателно имитира тона на стария, като повтори и думите:
— Без съмнение наказание, по-точно смърт!
— Смърт! — извика Хиларио, пребледнявайки. — Кой има право да налага такова наказание? Аз не го признавам.
— Ба! Признал сте го с вашето встъпване!
— Една такава суровост би била ужасна, безчовечна. — Дебелият го изгледа втренчено отстрани.
— Ужасна? Безчовечна? И тъкмо вие да употребите тия думи? Та това почти забавно, нещо повече смехотворно. Може ли да има по-ужасен, по-безцеремонен мошеник от вас? И вие смеете да наречете другите ужасни и безчовечни?
Старият отстъпи крачка назад.
— Какво ви дойде на ума? Какво пък знаете за мен?
— Ако не всичко, то поне много. Или си въобразявате, че начинът на живот на нашите членове не се наблюдава и знае? Не го ли вършим, изобщо не бихме могли да оцелеем. Често ние познаваме хората си по-добре отколкото те самите себе си. Та що се отнася до наказанието, повтарям, че може да има едно-единствено, и то е смъртта. И тъй, ще се подчините ли на заповедта?
— Оставете ми поне време да обмисля!
— Какво има толкова за обмисляне, като всичко е твърдо решено? Вие сте длъжен да се подчинявате също така сляпо, както всеки друг член. Иска ми се да ви предам и друга блага вест — при нас единственото наказание наистина е смъртното, ала ние знаем и някои утежнения. Вашата смърт например ще е много тежка. Ще бъдете екзекутиран в столицата от държавния палач. Ние ще се погрижим за тая работа.
По тялото на стария пробягаха ледени тръпки.
— По кой начин ще го постигнете? — изговори със затруднение Хиларио.
— Хмм! Ще ви кажа, макар и да не съм длъжен всъщност да проявявам такава откровеност…Но ето че ми хрумна още един въпрос, който не ми се ще да забравя. Сигурно има някаква отрова, която убива духа?
Докторът наистина помисли, че посетителят му случайно се е сетил тоя въпрос. Любознателността на специалиста веднага се пробуди в него и нищо неподозиращ, той отвърна:
— Хм, тук би могло да се спомене кураре. Чисто приложена, тя парализира двигателните нерви. Въпросният лежи неподвижно, привидно мъртъв, но знае всичко, което му е сторено. Долавя и най-малкия полъх, усеща и най-лекото убождане с игла. В определена комбинация тя предизвиква моментална смърт, а в друга смес въздейства само на духа — предизвиква безумие, без да наврежда на тялото.
— Знаете ли състава на тази смес?
— Не.
— Няма ли друга отрова, която да причинява само безумие, без някакъв страничен ефект?
— Не — произнесе резервирано Хиларио.
— И все пак съвсем неотдавна ми бе споменато рмето на една такава. Нарича се толоаджи.
— Толоаджи? — даде вид, че се замисля старият. — Хм!