— Позната ли ви е?
— Не, изобщо.
— Много учудващо наистина. У нас толоаджи е доста често срещано растение.
— Възможно, но аз не познавам въздействието му.
— То има голяма прилика с вълчето мляко[7]. Няколко капки от този млечен сок предизвиква неизличимо безумие, докато тялото може да достигне до почтена възраст. Обикновено се обезвреждат политически противници, съперници и какви ли не неприятели и конкуренти, да, случва се дори…ах, сигурно и вие вече сте чувал, че с няколко капки толоаджи и коронован глава може да се доведе до безумие?
— Не зная нищо такова — отвърна старият възможно по-непринудено. На другия обаче не се изплъзна, че неговият глас внезапно бе придобил една леко напрегната нотка.
Дебелият продължи с повествователен тон:
— Така се говори за една императрица, за която народът не искал и да знае, защото тя и императорът му били натрапени. В един бивш манастир живеел стар лекар, който обичал да се занимава с отрови и бил отличен познавач най-вече на толоаджи.
Хиларио не успя да потисне една кашлица.
— Вие кашляте? — запита другият насмешливо. — Да не сте болен?
— He.
— Или ви доскучава от моето бъбрене? — забеляза иронично Арастро.
— О, не, не.
— Значи мога да продължа разказа си за този крайно любопитен случай. Та при тоя стар сеньор дошли двама мъже и му поискали някаква отрова, причиняваща безумие. Те не скрили, че била определена за императрицата, ала въпреки това я получили, разбира се, срещу заплащане на съответната сума, чийто размер дори аз не зная.
— И това не е приказка или фантазьорство? — вметна старият, по чието чело бе почнала да избива пот.
— О, не. Императрицата получила отровата. Малко по малко се проявявало въздействието и подготвяло почвата за пълното безумие. Висшата дама била принудена да посети един друг император, от когото зависела короната й, за да поиска изпълнението на едно желание, ала било напразно. Късо време след това безумието я връхлетяло.
— Може би е била така развълнувана от безполезността на пътуването си, че това е станало причина за заболяването й.
— Така се говорело навремето и така още се говори навсякъде. Посветените по-добре знаят. Имате ли представа кои са посветените?
— Не.
— Няколко велики майстори на нашата тайна лига. Аз също принадлежа към тях. И знаете ли коя императрица имам предвид?
— Аз…досещам се — изтръгна се от стария.
— В такъв случай не е необходимо да казвам. А може би се досещате също и кой е отровителят?
— Това не знам.
— Отровата била налята в едно шишенце от черно стъкло. Старият изохка от страх.
— Била поръчана в понеделник, а в петък той я доставил на сеньор Ри…
— За Бога! — простена Хиларио, разпервайки отбранително ръце.
— Ама какво ви става?
— Не мога да слушам подобни разкази!
— А сте лекар? Би трябвало всъщност да имате здрави нерви!
— Въпреки това ми прилошава.
— Вярвам! — ухили се Арастро. — Колко ли пък би прилошало на истинския извършител, ако чуеше да се говори по въпроса! Сигурно си мислите, че ще бъде разкъсан на четири части, в случай че нещата стигнат до властите?
— Доказателството ще е основният проблем.
— То си е налице. Нямайте грижа. Но от тия истории за убийства се отклонихме от първоначалния разговор. За какво говорихме всъщност?
Докторът избърса потта от челото си.
— Напоследък май говорехме за заповедта, която сте ми донесъл.
— А, да, за нея говорехме. Е, как стоят нещата? Ще ви бъде ли приятно това поръчение?
— Хмм! Приятно точно не. — Хиларио едва процеди между зъбите тези думи.
— Но не и неприятно?
— Не — изрече оня със затруднение.
— Добре, при това положение съм доволен от вас. За тая история с толоаджи и безумната императрица повече няма да става дума. Надявам се, че няма да ме принудите да се върна пак към нея. В общи линии задачата вече знаете. Подробни указания ще получите в столицата. Искам да направя няколко предварителни забележки. Мислите ли, че Хуарес таи лична омраза към императора?
— Мисля тъкмо обратното.
— Аз също, да, имам и доказателство. Хуарес ще пощади императора, стига това да е възможно. Той дори е влязъл в тайни преговори с него, за да го спаси.
— Нима има агенти при него?
— Един-единствен. Една дама. Тя е крайно опасно същество. Красива, духовно надарена, ловка, хитра, както само една жена може да бъде, тя е действала като таен политически агент. За нас вече е демаскирана, ала за други още не е. Пламенна привърженичка на Хуарес е, но кара французите да вярват, че държи на тях.