Само че тези мерки не се оказаха правилни. Градът гъмжеше от френски войници. Той наподобяваше червясало гърне брашно, което бъка и мърда от буболечки, червеи, ларви и акари. От вента на вента, от посада на посада[8], дори накрая от къща на къща обикаляха, без да намерят и най-малкото местенце, където да могат да разчитат на час почивка. Нуждаеха се от нея в същата степен, както конете им от фураж и вода. За щастие научиха от една стара индианка, която клечеше в парцалива мръсна риза пред разбутаната си колиба, че край града течала една й баличка, по чиито брегове се намирало достатъчно трева. Решиха да лагеруват край тоя поток.
За съжаление и тук почти нямаше местенце. Беше се настанила френската кавалерия и ето как Курт трябваше да е радостен, когато най-сетне успя да си извоюва нищожно късче земя с ширина едвам две крачки, но стигащо до потока, така че можеше поне да напои животните си. Пред, встрани, зад малката група горяха лагерни огньове, които ярко ги осветяваха и даваха да се разпознаят чертите на лицата им. Това обстоятелство не само, че разваляше удобствата и нарушаваше почивката им, ами и привлече вниманието на войниците и стана съдбоносно за тях.
Пред тях се търкаляха в тревата трийсетина кавалериста. Те опъваха силния мексикански тютюн и се развличаха с приказки за делата, които бяха извършили и прегрешили в тази страна за славата на Франция. Сред тях се намираше и един по-възрастен сержантмайор, който водеше разговора с голямо достойнство. Тъкмо бе възникнала пауза, когато дойде Курт с хората си и се настани наблизо. Сред французите се надигна лек ропот.
— Какво търсят тия типове насам? — обади се един. — Имат ли някакво право да се навъртат тук?
— Ще търпим ли цивилни сред нас? — изръмжа втори.
— На мексикански скитници не им е мястото до синовете на нашата красива Франция — додаде трети.
А четвърти пък се обърна към фелдфебела:
— Сержант-майор[9], ще го изтърпим ли? Заговореният поглади известно време дългите си рунтави мустаци й отвърна:
— Не би следвало!
— Е, тогава ваш дълг е да ни отървете от тези хора.
Тъй като старият се поколеба, един нахакан младок му рече:
— Или ви е бъз от някакви цивилни?
Фелдфебелът метна на говорителя поглед, който имаше целта да му въздейства съкрушително.
— Зелен галфон! Ти още не си носил панталони, когато аз вече бях нарамил мускета. На бърза ръка ще ти покажа как ще си плюят на петите пред мен тия цивилни.
Той закрачи към четиримата мъже. Курт почиваше в тревата, тикнал в устата си цигара. Другите трима лежаха на брега на потока и наблюдаваха конете си.
— Какво търсите тук? Ставайте и се омитайте! Старият прогърмя тези думи към Курт на испански, протегнал властно ръка. Немецът рече спокойно:
— Сержантмайор, къде ви е определена квартира за нощувка?
Въпросът възбуди негодуванието на стария. Той отвърна високо, та да се чуе надалеч:
— Каквоо? Разпитвате ме за квартирата ми? Кой ви е дал това право? И не знаете ли, че човек застава прав, когато го заговори един от героите на Негово Величество императора?
— Добре, ще стана, но си е ваша отговорността — безгрижно каза Курт. — Отбележете си обаче, че го правя в интерес на мира и повтарям въпроса си. Къде ви е определена квартира за тази нощ?
— Тая работа хич не ви интересува!
— О, и все пак! Ако вашите войски имат заповед да лагеруват тук, а на вашето отделение е посочено от коменданта именно това място, ще се отдръпна. Но ако ви е определена квартира в града, аз имам същите права като вас и оставам.
Старият погледна учудено младия мъж.
— Кой сте вие? От приказките ви направо личи, че си имате някакъв хабер от военен устав.
Около двамата и другите трима цивилни се бе образувал широк кръг от войници, които слушаха с любопитство.
9
сержант-майор /фр. sergeantmajor/ — междинен чин във френската армия между сержант и подофицер /Б.пр./