Той се отдалечи с тримата войници, които щяха да служат като свидетели. Настъпи изпълнена с напрежение пауза, по време на която Курт така и не подозираше какво предстои на него и хората му.
Трябва да бе минал около половин час, когато се появи един ротмистър с въоръжен конвой. Сержант-майорът служеше като водач, ала другите бяха задържани при генерала като свидетели. Оставяйки конвоя няколко крачки назад, ротмистърът пристъпи към Курт, който се надигна от тревата, заинтригуван какво ли иска човекът от него. Офицерът оглежда немеца няколко мига мълчаливо и запита сетне на френски:
— Мосю, изглежда не сте жител на този град?
— Действително не съм — обясни Курт вежливо.
— На пътешествие ли се намирате?
— Да.
— Откъде идвате?
— От Германия. — Офицерът присви очи и рече:
— От Германия? Гледай ти! Вероятно искате да кажете от Австрия?
— Не, от Прусия.
— Прусия? Хм! Смятате, че това обстоятелство ще е благоприятно тук за вас?
Курт хвърли озадачен поглед на човека.
— Позволете да кажа, че не проумявам въпроса ви!
— Твърде скоро ще го проумеете. А сега ще ви помоля да ми кажете накъде води пътуването ви.
— Най-напред до Сантяго и после до хасиендата дел Ерина.
— Аха, спомням си това име. Хасиендата май се слави като превъзходно място за почивка?
— Не зная, защото никога не съм бил там.
— Каква цел преследвате с това пътуване?
— То е от чисто частно естество. Очаквам да срещна там роднини.
— Мъжете, които виждам при вас, слуги ли са ви?
— С удоволствие ги наричам скъпи свои приятели.
— А-ха! Хмм! Приятели! Единият от тях не се ли казва Лешоядовия клюн?
— Да.
— В такъв случай ще помоля всички вас да ме последвате до генерала.
Курт вдигна недоумяващ поглед.
— Какво трябва да значи това?
— Не ми е в компетенцията да дам разяснение — отбеляза ротмистърът хладно.
— Означава ли, че съм длъжен да ви последвам в качеството си на арестант?
— Не ми се иска да употребя тази дума. Генералът ме изпрати да ви отведа при него заедно с вашите спътници.
— На вашите услуги, мосю ротмистър!
— Добре! Следвайте ме!
Те тръгнаха, водейки конете за юздите, пазени от войниците и ротмистъра.
— Проклятие! За какво е всичко това? — прошепна Лешоядовия клюн на ловеца Грандприз, като изплю дъвката си и пъхна в устата си нов огромен къс.
— Кой знае! — отвърна запитаният. — Може би хранят подозрението, че сме шпиони!
— Ще бъде чуден коледен подарък, няма що! Чух войника да споменава моето име. Какво се е загрижил генералът за името ми?
— Във всеки случай скоро ще разберем.
— Е, поне ще се насладим на върховното щастие да разговаряме с френски генерал. Мътните го взели!
Пътят поведе приятелите обратно през многобройните отряди из града, додето стигнаха постройката, в която се бе установил на квартира главнокомандуващият. Бяха незабавно въведени. Неколцината намиращи се при него офицери измериха с мрачни погледи влезлите. Ротмисърът остана с хората си до вратата да държи арестантите под око. Генералът насочи вниманието си най-напред към Лешоядовия клюн, чието необикновено лице проучва няколко мига с видимо забавление. После запита на френски:
— Вашето име?
Лешоядовия клюн му кимна извънредно любезно:
— Да, да, моето име!
Генералът направи учудена физиономия и повтори на испански:
— Вашето име?
Тонът му сега бе по-рязък, ала ловецът изглежда не забеляза. Той се ухили, пропит от доверчивост към генерала и кимна:
— Разбира се, така е! Моето име!
— Човече, какво ви скимна! Искам да зная името ви! — викна разгневено офицерът.
— А-а! Искате да го знаете! Хич не го и подозирах. При въпроса си вие гледахте любовно моя нос и тъй като дължа името си на него, приех, че ви е известно. Но сега виждам, че случаят не е такъв.
— Кой сте по дяволите? От само себе си се разбира, че искам да знам как се казвате!
— О, не! Ако някой ми каже: «Многоуважаеми сеньор, бихте ли имал благосклонността да ми кажете как гласи скъпоценното ви име?», веднага ще разбера какво иска. Ама когато някой просто рече: «Вашето име?», мога само да гадая, че преследва някакво намерение по отношение на името ми. Какво, дявол знае!
Генералът не знаеше какво да мисли. Човекът пред него нагъл ли беше, или духовно ограничен? Все още съумяваше да се владее.
— Е, сега знаете, че искам да чуя името ви.
— Истинското или другото?