— Истинското.
— Истинското? Хмм! Трудно ще се уреди тая работа! — продума замислено Лешоядовия клюн.
Генералът свъси чело.
— Как така? Сигурно имате причина изобщо да не си служите с истинското! И носите фалшиво име? Много подозрително!
— Едва ли! — отвърна безгрижно Лешоядовия клюн. — Само че хората от толкова дълго не са ме наричали с истинското име, че почти съм го забравил.
— Е-е, тогава си го спомнете! Как гласи?
— Хм! Струва ми се, че се казвам Уилям Саундърс.
— Откъде?
— Откъде се казвам така?
— Не, а откъде сте! — сопна се генералът.
— От Съединените щати.
— И как гласи другото ви име?
— Лешоядовия клюн.
— Аха! Nom de guerre[12], каквито имат помежду си престъпниците. Кой ви е нарекъл така?
— Моите другари.
— Така си и мислех! Тези другари навярно са обитателите на най-задните квартири?
— Най-задните квартири? — попита Лешоядовия клюн учуден. — Никога не съм го чувал тоя израз. Звучи доста многообещаващо. Какво означава?
— Исках да кажа, че това са били хора, които се боят от дневната светлина.
— Охо! Сигурно имате предвид мошеници, крадци и друга подобна сган?
— Да — кимна генералът.
— По дяволите, пфу! Пхтзихххххх!
Той се изплю толкова близо край главата на офицера, че оня се дръпна стъписан настрана и повече изнецадан, отколкото разгневен извика:
— Какво ви хрумна! Знаете ли кой стои пред вас?
— Да — поклони се непринудено Лешоядовия клюн.
— Тогава си дръжте сметка. Та кои бяха вашите апапи?
— Апапи? Да бъда катраносан и овалян в пера, ако разбирам тая дума! Да не искате да кажете моите бойни другари?
— Да.
— Храбри момчета бяха, кадърни мъжаги, на които бе все едно дали разговарят с генерал или папагал. Ловци бяха, трапери, скватери и индианци. И трябва да знаете, че в прерията почти няма ловец, който да е без прозвище. Един го получава следствие някакво достойнство, друг — поради недостатък. Моето най-голямо достойнство е носът. Учудващо ли е при това положение, че ония дяволски типове са ме нарекли Лешоядовия клюн?
Генералът все още не знаеше как да класифицира този странен човек. Той премина към главния въпрос:
— Значи сте прериен ловец? Само с лов ли сте се занимавал винаги?
— Не само с това. Наред с лова съм ял, пил, спал, кърпил панталоните си, тютюн съм дъвчил и още различни други неща.
— Mille tonnerres de Brest![13] Да не искате да си правите шеги с мен?
— Не.
— И не ви съветвам. Познавате ли Хуарес?
— Да. Дори много добре.
— Бил ли сте се под негово командване?
— Не, само съм стрелял.
— А срещу нас заставал ли сте?
— Срещу французите? Да. Аз срещу тях и те срещу мен.
— Убивал сте французи?
— Напълно възможно. По време на сражение не можеш да търчиш подир всеки куршум, за да видиш дали е улучил.
— Участвахте ли в сражението при Синко сеньорес?
— Да.
— Познавате ли тези мъже?
Генералът посочи тримата войници, вързани тук като свидетели. Лешоядовия клюн ги огледа изпитателно.
— Да, познавам ги. Одеве ги видях на полето.
— Преди туй не?
— Не мога да се сетя. И ми е напълно безразлично.
— Тези трима мъже са ви видели при Синко сеньорес.
— Възможно е.
— Те твърдят, че вашите куршуми много добре са улучвали!
— Тъй ли? Това много ме радва. За един стар ловец е адски досадно да узнае, че е гърмял напосоки.
— Не се шегувайте! — ревна ядно генералът. — Касае се за живот и смърт!
Лицето на Лешоядовия клюн придоби удивен израз.
— За живот и смърт? Че как тъй?
— Не го ли осъзнавате и сам? В такъв случай сте достоен за съжаление заради изключителната ви недосетливост. Уличен сте в застрелване на французи. Следователно сте убиец.
— Убиец ли? — рязко запита Лешоядовия клюн.
— Да. А с убийци човек много-много не се церемони.
— Така е, дарява ги с куршум или въже — кимна траперът. — Но кой може да докаже, че съм убиец?
— Вече е установено.
— Охо! Аз съм ратник, не убиец. Сега ми просветна. Тези трима мъже са ме видели в боя, познали са ме тук и са съобщили за мен.
— Точно така. Един императорски декрет повелява да се разстрелва всеки метежник.
— Метежник? Пхтзихххххх! — Той се изплю край главата на генерала към масата, където кафявият сос угаси една восъчна свещ. Сетне повтори: — Мастър генерал, ще имате ли добрината да прочетете тая хартийка?
Измъкна от джоба си няколко документа и подаде един на офицера. Онзи го прочете.
— Виж ти! Значи сте драгунски капитан от Съединените щати?