— Да. Човек може и такъв да стане, макар да му е дълъг носът.
Генералът се престори, че не е доловил забележката.
— Това все пак не може да ви спаси. Вие сте се присъединил към една мексиканска банда.
— Армията на Хуарес банда ли е? Ето! Прочетете и това, моля!
Той подаде втори документ. Генералът го прегледа и изрече, свидайки рамене:
— От името на Хуарес ви е изготвено свидетелство за възпроизвеждане в чин капитан на доброволни ловци.
— Да, вярно е. Аз се натъкнах на Хуарес. Той имаше нужда от мен и тъй като пътят му случайно съвпадаше с моя, присъединих се към него и получих командването на рота ловци.
— Значи сте дезертьор?
— Кой го казва?
— Аз! Сражавал сте се за Хуарес, въпреки че сте офицер от Съединените щати.
— Дезертьорство ли го наричате? Дори и да съм дезертирал, то си е работа само на моя президент, а не на някакъв французин. Аз съм в безсрочен отпуск и имам разрешение от президента да се бия под командата на Хуарес. Не съм нито дезертьор, нито убиец.
— Постарайте се да промените тона! Дори да пренебрегна всичко останало, все пак си остава обстоятелството, че като ратник на Хуарес вие сте заловен в нашия лагер, а сам знаете какво означава това.
— Да не би военнопленничество?
— О, не! Нещо много по-лошо. Вие сте се промъкнал тук, значи сте шпионин!
— Охо! — провикна се Лешоядовия клюн. — Вече не съм негов ратник. Ето доказателството! — Той връчи трети документ.
— Вярно, че това е заповед за освобождаване, подписана от Хуарес — каза генералът, след като го прочете. — Само че нещата с нищо не се променят. Заловен сте в лагера, значи сте шпионин!
— При това положение всеки чужденец, озовал се в селище, в което се намират френски части, трябва да е шпионин!
— Не са ви духовити аргументите. Впрочем нямам нито време, нито желание да разговарям повече с вас. Цитираният императорски декрет гласи, че всеки, който се е надигнал срещу войските на императора с оръжие в ръка, е бунтар и се третира като такъв, което ще рече да бъде разстрелван. Вашата присъда е произнесена.
Траперът изпъна гордо снага.
— Генерале — подхвана, — вие сте поданик на императора на Франция, който признава ерцхерцог Макс от Австрия като император на Мексико, следователно за вас е валидно онова, което ще постанови Макс или Наполеон. Аз обаче съм поданик на Съединените щати, чийто президент не е признавал никога и никакъв император на Мексико. Следователно какво е разпоредил ерпхерцогът на Австрия, на моя президент и на мен е съвършено безразлично.
— Ще си покаже, че няма да ви е баш безразлично. Вие се намирате в обсега на нашата власт и ще бъдете третиран според законите, които са валидни тук.
— Само опитайте! Повдигам протест срещу всяко грубо посегателство. Моят президент ще поиска удовлетворение.
— Ха! Президент на бакали — подигра се генералът.
— Пхтзихххххх! — избълва Лешоядовия клюн една струя, която се стрелна през цялата стая и се разлетя на пръски от отсрещната стена.
— Бакали? — викна той. — Генерале, я ми кажете, защо французите си заминават от Мексико? Тоя президент на бакали съобщи на Наполеон, че повече няма да търпи нито един французин в Мексико и вашият «Велик император» ви нареди да си дигате чуковете. Значи все пак тези бакали трябва да са мъже, които не са си паднали на главата и които в Париж са принудени да уважават.
По тоя начин още никой не бе дръзвал да говори с генерала. Лешоядовия клюн стоеше пред него със самочувствие, сякаш той бе командирът, а генералът арестуваният. Ако останеше на този, той веднага би наредил да се разстреля неустрашимия ловец, ала много добре осъзнаваше силата на приведените доводи. Ето и причината да каже надменно:
— Ще благоволя да разследвам вашия случай. Засега сте длъжен да мълчите и да чакате развоя!
— Любопитен съм какъв ще е — отзова се Лешоядовия клюн.
Генералът се обърна към Грандприз.
— Как се казвате?
— Грандприз.
— Откъде?
— От Ню Орлеънс.
— Значи също поданик на Съединените щати?
— Да, първоначално, после не, сега отново.
— Как да го разбирам това?
— Аз съм ловец и живея на тексаския бряг на Рио Гранде дел Норте.
— Сражавал ли сте се под предводителството на Хуарес?
— Не.
— Какво правите тук?
— Причислен съм към хер оберлейтенант Унгер.
— А вие? — запита французинът моряка Петерс.
— Матрос съм, казвам се Петерс и изпълнявам частно поръчение в Мексико. Ето документите ми.
Това бе една както кратка, така и точна информация. Генералът прочете документите и попита: