— Но навярно и вие се числите към този хер?
— Да.
— Въпреки частното ви поръчение?
— Да. Нашите частни цели съвпадат.
— В такъв случай вероятно сега ще получа разяснение.
При тези думи той се обърна към Курт. Последният до този момент се бе държал спокойно, не давайки вид, че разговорът го засяга. Сега бе запитан:
— Вие се казвате?
— Ето легитимацията ми! — с рязка лаконичност каза Куряг. Той подаде документите си. Генералът ги прочете, задържа ги в ръка и известно време оглежда младия мъж с любопитен поглед. После запита:
— Казвате се Курт Унгер и сте оберлейтенант от хусарската гвардия в Берлин?
— Да.
— Командирован към щаба на толкова прочутия сега Молтке?
При последния въпрос на устните му цъфна иронична усмивка. Курт отвърна съвършено спокойно:
— Защо са тези въпроси, генерале? Вие прочетохте легитимацията ми. Следователно персоналните ми данни са ви известни. Всяко повторение е излишно.
— Гледай ти, та вие сте умеел да говорите с голямо самочувствие — засмя се генералът. — Този тон изглежда е станал втора природа на господа прусаците. При мен обаче не върви. Зададох въпросите, защото не хващам много вяра на вашите документи. Един офицер, какъвто искате да се изкарате, пък… шпионин!
Страните на Курт промениха цвета си, но той все пак запази самообладание.
— Генерале, вие произнесохте дума, която ви предоставя единствения избор — да докажете, че сте прав или да ми дадете удовлетворение.
— О, не толкова гордо, млади ми лейтенанте! Кажете, ако обичате, откъде идвате сега!
— От столицата Мексико.
— Посетихте ли там немеца?
— Да. Шарже-д’афер на Прусия.
— Аха! И навярно със служебен характер?
— Не, частен.
— И накъде смятахте да отидете оттук?
— Към Сантяго и хасиендата дел Ерина.
— Sacre! Към тази прочута или ио-скоро прословута в лош смисъл хасиенда. Знаете ли, че сега тя се намира в ръцете на Хуарес?
— Да.
— Това стига. Вие идвате от столицата и искате да отидете при Хуарес.
— Идвам от столицата и искам да отида до Сантяго по частна работа — отговори Курт. — По-късно вероятно ще отида до хасиендата. Кой ви е казал, че съм се запътил към Хуарес?
— Следва да се очаква.
— Предположение значи! Не мисля, че едно голо предположение е достатъчно да се оскърбява и арестува един офицер и честен мъж.
— Ще намеря доказателства — изсъска генералът. — Да се претърсят тези хора!
— Протестирам срещу подобно отношение — викна Курт възмутено.
— Протестът ви не важи. Заповядал съм и хората ще се подчинят!
Пътните чанти на пътешествениците бяха донесени, а сегне пребъркаха дори джобовете им. Колкото и да се противеше Курт на това държане, нищо не помогна.
— Даже да не сте шпионин — обърна се рязко към него генералът, — и дори да се смиля да помилвам този Лешоядов клюн, пак трябва да ви задържа в ареста.
— Защо? — поиска да знае Курт.
— Мислите ли, че ще ви пусна да отидете при Хуарес и той да научи по тоя начин какво става при нас? Ротмйстър, покажете на четиримата мъже жилището им! Останалото бъдещето ще си покаже.
Последва сприхава размяна на реплики. Четиримата пътници бяха заставени да свалят всичко от себе си, нещо, което бе абсолютно ненужно и после бяха заключени в едно помещение, от което бягството бе невъзможно. Французинът бе принуден да изтърпи твърде много. Сега започна неговото отмъщение.
На другия ден Курт и спътниците му бяха помъкнати с войските. Той се бе надявал на бързо уреждане на тази работа — напразно. Искаше да говори, настояваше за разследване — никой не го слушаше. Едва след редица дни четиримата видяха отново свободата и получиха обратно, каквото им бе отнето. Въпреки всичките си заплахи, генералът не се бе осмелил да предаде на военен съд трапера Лешоядовия клюн.
Човек може да се досети какъв гняв бе овладял четиримата мъже. Те решиха наистина незабавно да се обърнат към представителите на своите правителства, но онова, което бяха изгубили, вече не можеше да се навакса — скъпоценното време. С ярост в сърцата си казаха, че Кортейо и Ландола им се бяха изплъзнали. Какво ли не би могло да се случи от онзи ден! Размениха изтощените коне срещу по-добри и препуснаха в галоп към местността, която бяха принудени да напуснат по такъв нечестен начин.
8. Пирнеро в целта
Който вярва в Бог и Провидението, често стига до извода, че Кормчията на събитията събира техните нишки точно тогава, когато човек ни най-малко очаква и когато вече смята надеждите за изгубени.