— А, сеньор Жерар — каза той, — търсихме ви и открихме, че липсвате. Хората се щурат насам-натам и не могат да си обяснят какво означават тези изстрели.
— Как би могъл човек да ги свика възможно най-бързо?
— До вратата на трапезарията виси една камбанка. Забие ли, всички ще се явят там!
Жерар последва съвета и обитателите на хасиендата започнаха да пристигат един подир друг в залата. Когато се събраха всички, Жерар разказа инцидента.
— Какво е помещението под моята стая? — попита той ха-сиендерото.
— Кухнята.
— Всичките ви вакуероси ли живеят в къщата?
— О, не. Повечето прекарват нощта при стадата.
— Някоя прислужница да остава нощем в кухнята?
— Не — поясни Мария Хермоес. — Кухнята е празна и заключена. Ключът е у мен.
— Бяха ли прозорците отворени?
— Да, за да може да се изтегли горещината.
— Допускате ли възможността някой вакуеро да влезе през нощта и да вземе нещо?
— Не. Нашите вакуероси имат всичко, което пожелаят. Не е нужно да крадат и не познавам някой, способен да го стори.
— Питам само, за да съм сигурен. Най-напред трябва да проверим дали кухненската врата е все още заключена. Побързаха към приземния етаж и се установи, че вратата не е отваряна. Мария Хермоес поиска да отключи и влезе, ала Жерар я задържа.
— Стойте! — каза той. — Трябва да бъдем предпазливи. Чакайте тук, сеньора Мария! Ние ще отидем първо да огледаме двора и видим какво може да се открие.
Запалиха фенери. Тъй като пълнеха сегиз-тогиз вода от кухненския прозорец, почвата под него беше мека. Когато Жерар освети, забеляза ясно различими стъпки на мъж, който се е качил и слязъл тук.
— Нещата си съвпадат — рече той. — Този човек не е влязъл в кухнята през вратата. Не е вакуеро, както може да се разпознае от отпечатъците. Мъжът, оставил тези следи, има малко стъпало и носи изискани ботуши. По късно ще нанеса стъпката на хартия. Не се знае дали няма да му бъде на човек от полза. А сега да вървим в кухнята!
Жерар нареди наистина да се отвори кухненската врата, ала поиска другите да останат вън. Въпросът бе да се разбере какво си е бил наумил да прави тук мъжът. Ловецът влезе и прегледа всеки инч от каменния под. После освети всички ъгли и масите и накрая нареди на Мария Хермоес да провери дали не задигнато нещо.
Тя намери всичко в обичайния порядък и каза:
— Не проумявам какво е правил тоя човек тук. Сигурно така и няма да узнаем.
— О — отзова се Жерар, — надявам се до две минути да знаем. Кой е бил последен в кухнята, сеньора?
— Аз.
— Да сте държала в ръката си някакво малко шишенце?
— Не.
— Хм. Да се сещате за някое, на което би станала тази тапа?
Жерар се наведе и вдигна малка коркова запушалка, която се търкаляше на земята в непосредствена близост до големия казан за вода. Мария поиска да я вземе и да я огледа по внимателно, ала той отклони намерението й:
— Стойте! По-предпазливо! С такива неща човек винаги трябва да внимава. И така можете да я виждате.
— Нямаме подобно шишенце — отсъди Мария.
— Хмм! — изръмжа замислено Жерар, като спря още веднъж поглед на корка. — Тапата е още влажна, но въпреки това тази част, която е била затъкната в гърлото, ни най-малко не е набъбнала. Залагам си главата, ако преди половин час не си е била в шишенцето. Непознатият я е изтървал и или изобщо не я е търсил, или пък не е могъл да я намери в тъмното.
— Какво ли ще е правил с това шишенце? Извънредно странно — продума Арбелец.
— Да се надяваме и това да узнаем — ведро отвърна траперът. Сетне пристъпи към прозореца и го огледа. — Тук се е качил. По ботушите му е полепнала кал, част от която е останала тук.
— Той освети до казана, където имаше едно стъпкано влажно парченце почва.
— Какво следва от факта, че калта лежи край казана, сеньор Арбелец?
— Че човекът е стоял до него — отговори хасиендерото.
— Правилно! Тапата също се търкаляше тук. Следователно човекът е отпушил тук шишенцето. Но с каква цел? Възможни са само два случая. Първо: Чужд човек влиза в непозната кухня с нищожно малко празно шишенце, за да го напълни от котела с вода. Какво ще кажете за това?