— Тая работа на никой няма да му хрумне. Навън тече достатъчно вода.
— Правилно! Вторият: някакъв непознат се вмъква тайно през нощта в чужда кухня, за да излее в казана шишенцето си! Какво ще кажете?
— За Бога, това е по-вероятно! — отвърна Арбелец. — Но какво може да е съдържало шишенцето?
— Е, аз огледах внимателно водата в котела. Сеньора Мария, нещо мазно да е вряло вчера в него?
— Не — отвърна запитаната. — В този котел никога не се готви ядене. Той служи само за подгряване на вода, която ни е необходима другаде. А и сме го пълнили от извора. Водата трябва да е чиста.
— Е, тук на няколко места по периферията са се събрали дребни прозрачни мазни капчици. Да се намира някое безполезно куче или котка?
— Caramba! Отрова? — извика Арбелец, който веднага схвана за какво се касае. — Донесете старата глуха кучка и две зайчета!
Поисканите животни бяха доставени. Жерар попи мазните капчици по водата с парче хляб и го даде на животните да го изядат. След две минути двете зайчета умряха, без да покажат някакви признаци на болка, а след още две минути падна внезапно като покосено и кучето. Опъна крайници и почина, без да издаде и най-малък звук на болка.
— Отрова! Наистина отрова! — разнесоха се наоколо възгласи.
— Да — потвърди Жерар. — Това е масло от страшното растение менелбале, както го наричат индианците дигьр, което означава Лист на смъртта. Често съм чувал за ужасното действие на тази отрова.
— Господи Исусе, каква низост! — извика старата Хермоес. — Влезли са да отровят някого от нас.
Ловецът поклати сериозно глава.
— Някой от нас? — повтори той. — Заблуждавате се, сеньора! Онзи, който сипва отрова в казан, от който се черпи вода за всички, няма намерение да отрови отделен индивид, а всички едновременно.
Не е трудно да си представим какво въздействие оказаха тези думи.
— Какда благодарим на Бога, дето ви прати при нас! — възкликна Арбелец, потрепервайки от страх. — Без вашата проницателност утре до един щяхме да сме мъртви. Кой може да е бил тоя човек? Кому е изгодно да погуби за един ден всички обитатели на къщата?
Жерар дигна рамене почти състрадателно.
— И още питате, сеньор? Нима не забелязвате, че са взети на мушка близките на фамилията Родриганда?
— Боже мой, да! Но никой от нас тук не принадлежи към тази фамилия.
— Но пък всички сте посветени в тяхната тайна. Стернау, двамата Унгер, другите, всички те знаеха тайната и изчезнаха. Оставаха само обитателите на хасиендата. И всички тях са искали да отстранят с един удар с помощта на менелбале, Листът на смъртта.
— Това осветлява нещата. Но кой може да е извършителят?
— Кой друг, освен Кортейо? — реагира старата Мария Хермоес.
— Кортейо — кимна Черния Жерар. — Самият Кортейо или някое негово оръдие. За мен сега остава най-главното, че са искали да изтровят обитателите на хасиендата. Аз ще заловя злодея и той ще бъде принуден да се изповяда.
— А ако не признае нищо?
— Ба! — отговори ловецът, като махна пренебрежително е ръка. — Ще ми се да видя човека, който нещо ще премълчи, когато го разпитвам. Ние хората от прерията имаме непогрешими средства за развързване на езици.
— Следователно вярвате, че наистина ще заловите тоя човек? Той има голяма преднина.
— Няма да му помогне. Сега язди същия кон, с който е дошъл до хасиендата. Животното е изморено, а аз се надявам, че ще предоставите на мен и двамата вакуероси, които ще ме придружават, най-бързите коне.
— Ще получите най-добрите ми бегачи. Но може би това нищо няма да ви помогне. Ако човекът е от околността, той ще си е у дома още преди да сте се метнал на седлото. Какво ще ви помотае тогава бързината на конете?
Жерар поклати усмихнато глава.
— Вие сте общувал много с прерийни ловци и би трябвало най-сетне да знаете, че тръгне ли някой от тях по следата на човек, оня надали има шанс да му се изплъзне. За спокоен сън вече и дума не може да става. Аз ще се подготвя за ездата. Когато се съмне, ще потърся следите.
Щом утрото почна да сивее, хората се отправиха най-напред в двора под кухненския прозорец, където Жерар сне на лист хартия точно копие от отпечатъците. Сетне се отправи с приятелите в полето към мястото, където бе чул пръхтенето и тропота на коня. Не се наложи дълго да търси. Посочи една дупка в затревената почва:
— Тук е бил вързан за колче един кон. Значи човекът носи със себе си въже с колче. Това също е отличителен знак. А сега погледнете този кактус!
Споменатото растение се намираше в непосредствена близост до оставената от колчето дупка. Арбелец го огледа внимателно.