— Да.
— Знам, че той има големи имения в Мексико. Можете да пътувате с нас. Документите ви у вас ли са?
— То се подразбира. Желаете ли да ги видите?
— Сега не. Има време. Корабът скоро ще отплава в открито море и аз имам още едно-друго за вършене. Йека лодката ви се върне. Петерс!
Притича един матрос.
— Отведи двамата сеньорес в най-предната каюта! Можеш да ги обслужваш и ето защо си свободен от всичко останало.
— Благодаря, капитане! — рече човекът. После се обърна към двамата си повереници на завален испански: — Последвайте ме!
Той ги отведе до малко, уютно помещение, в което имаше две — едно над друго — легла.
— Така, това са вашите койки — каза. — Разположете се удобно! Аз ще отида да донеса вода и всичко необходимо.
Едва се бе отдалечил, Кортейо заговори:
— Каква беше тая работа, сеньор Ландола? Той познава фамилията Родриганда!
— Да. Трябва да бъдем извънредно предпазливи. Да не бяхте споменал името Родриганда, наистина нямаше да ни вземат.
— И все пак бих желал по-добре нищо да не бях казвал.
— Е, налага се да изчакаме, докато намерим правилния фарватер.
Петерс скоро се върна, носейки вода и принадлежности за миене.
— От дълго ли лежите в Рио? — подпита Кортейо.
— Само три дни — гласеше отговорът.
— Откъде идвате?
— Покрай кап Хорн.
— Сигурно от Австралия?
— Всъщност да, но последно от Мексико.
— От някое рт западните пристанища?
— Гуаймас.
— Взехте оттам товар?
— Не. Оставихме пасажери.
— Много? Капитанът все пак каза, че не сте пътнически кораб.
— И не сме. Той принадлежи на граф Фернандо де Родриганда.
Непознатите се спогледаха слисано, което обаче убягтга на моряка.
— Фернандо де Родриганда? — попита Кортейо, опитвайки мъчително да се овладее. — Познаваш ли този сеньор?
— Не, не съм го виждал.
— Помислих си го, изхождайки от думите ти, че сте го свалили в Гуаймас.
— То е вярно, ала аз не съм присъствал. Имах един лош капитан, поради което напуснах кораба във Валпарайзо. По същото време пристигна капитан Вагнер с този нараход. Трябваше да остави на сушата един тежко болен моряк и ме взе на негово място.
— Значи си едва от Валпарайзо на борда и не знаеш нищо за по-ранната съдба на тоя кораб?
— Знам някои неща, които съм научил от другите. Той принадлежал на някакъв англичанин и в Източна Индия бил купен от граф Родриганда.
— Как се е озовал графът в Индия?
— С капитан Вашер, кораб «Нимфа» от Кил.
— Кил май е немско пристанище? Странно, че графът е тръгнал оттам.
— О, не е тръгнал оттам. Бил е взет от източните брегове на Африка. Натъкнал се на «Нимфа» по крайбрежието. Капитанът го отвел до Индия, а после край Австралия, за да вземат останалите.
— Останалите? Кои са те?
— Кои? Хмм! — Човекът се поколеба да отговори. Оглежда известно време двамата мъже, без да продължи с информацията.
— Защо не отговаряш? — попита Кортейо.
— Защото по-нататък не зная нищо.
— Тъй! А за другото доста бързичко се сещаше.
— О, сеньор, много зависи от питащия дали човек ще се сети веднага за нещо или не. — С тези думи човекът се обърна и излезе.
Кортейо изгледа Ландола.
— Това пък какво беше? Залагам си главата, че тоя го знаеше и все пак не каза.
Ландола диша рамене.
— Сам сте си виновен. Бяхте твърде непредпазлив. Проявихте се буквално настървен да чуете нещо за Родриганда. Щом не съумявате да се владеете, предоставете по-добре въпросите на мен.
— Не върви, нали минавате за мой подчинен. Но ако е наистина така, както казвате, ще внимавам.
— Такъв е и моят съвет. Та нали чухте как стоят нещата. Тоя капитан е освободил графа и го е отвел до Индия. Само едно не ми е ясно.
— Кое?
— Графът е купил този кораб. Той струва цяло състояние.
— Действително — рече Кортейо. — Откъде го има?
— Във всеки случай не го е натрупал в робството. Ще узнаем.
— Пътували са с тоя параход край Австралия да вземат останалите. Кои да разбирам под «останалите»?
— Ами Стернау и хората му. Само че как е могъл графът да научи нещо за Стернау в оня изолиран Харар? Толкова повече, че бях стоварил Стернау на остров, неизвестен никому. Направо необяснимо.
— И това ще узнаем — заяви мрачно нотариусът.
— Но ви моля да бъдете много предпазлив. Вие казахте на капитана, че сте пълномощник на граф Родриганда. Как смятате да се измъкнете от ямата, в която паднахте по собствена вина?
— Няма да е трудно. Бих могъл все пак да се ползвам с доверието на граф Алфонсо и без да съм непременно неприятел на другите.