— Препоръчително е да сме познати на стария граф Мануел.
— Хубаво, идеята е добра. Надявам се да узнаем от плановете на Стернау онова, което ни е необходимо за по-бързото постигане на нашата цел.
Когато парата в котела стигна потребното налягане, корабът дигна котва и се насочи към морето. Капитанът остана на командния мостик, докато се намериха в открито море и пътят бе свободен, след което слезе, предоставяйки управлението на кормчията.
В този момент към него пристъпи Петерс и вдигна ръка до баретата:
— Кептън!
— Какво желаеш, момчето ми? — попита Вагнер, който се отнасяше дружелюбно към екипажа си.
— Пътниците…
— Е, какво е станало?
— Хм! Ужасно любопитни!
— Тъй, тъй! Какво искаха да знаят?
— Всичко за кораба.
— Не е беда.
— И за граф Родриганда.
— Също не вреди, синко.
— Но на мен направи впечатление. Единият подпитваше, а другият бе зяпнал една паст като някой кит.
— Това е лесно обяснимо. Двамата познават граф Родриганда.
— Ахаа!
— Иначе нещо друго? Не? Тогава ги изпрати при мен и кажи на кока, че ще се хранят в моята каюта с мен!
Петерс тръгна. Но веднага щом изчезна от полезрението на капитана, процеди през зъби:
— Познавали значи графа. Все пак на мен не ми харесват. Двамата изглеждат точно така, както ако някой пиратски кораб е маскирал топовните си люкове, та да се прави на търговски. В никой случай няма да навреди, ако държа очите си бдителни на тях.
Добрият Петерс принадлежеше към онези хора, на които е невъзможно да се преструват, но затова пък и имат вродено чувство към всеки фалш. Влизайки в каютата, рече с тон, който наистина би трябвало да е учтив, ала прозвуча почти като заповед:
— При кептън, сеньорес! Но бързо!
— Той къде е? — попита Ландола.
— В неговата каюта.
— Добре! Ще отидем!
— Хубаво ще е да вземете документите.
С този намек Петерс отново се качи. Сетне застана встрани да наблюдава двамата. Дойде един друг моряк и измърмори:
— Какво има, Петерс? Застанал си тук като котка пред дупката на плъх.
— И е така! — прозвуча отговорът.
— Наистина дебнеш някой плъх?
— Да, два.
— А-ха! Сухоземните плъхове?
— Отгатна. Внимавай!
Двамата мъже ясно се разпознаваха на светлината на корабните фенери. Ландола крачеше напред, а Кортейо го следваше.
— Виждаш ли? — запита Петерс своя камарад.
— Какво?
— Че единият е моряк?
— А! И защо?
— Личи си по походката му. Един моряк има различен вървеж от тоя на сухоземния плъх. Бях при тях да ги повикам при капитана. Два сухоземни плъха биха запитали къде е каютата.
— Може много да са пътували.
— И това не върши работа. На нашата палуба още не са били. Само опитен морски вълк ще намери капитанската каюта на непознат частен кораб и в мрака на нощта.
— А ти защо ги наблюдаваш?
— Сам не знам. На типовете няма да навреди. — Ландола не подозираше, че добрият Петерс е надарен с такава проницателност, иначе би се преструвал по-добре. Когато влязоха в каютата, Вагнер седеше пред чаша вино. Посрещна ги любезно:
— Още веднъж добре дошли на борда, сеньорес! Нека най-напред уредим неприятните формалности. Не наредих изрично да ви се каже, но мисля, че документите ви са у вас.
— Сетихме се, сеньор капитано — рече Кортейо, като извади двата паспорта.
Вагнер ги взе, прегледа ги и отново ги върна.
— Всъщност съм задължен да заключа легитимациите в шкафа си — оповести. — Но не смятам, че е нужен чак такъв педантизъм. Ето вземете си ги и сядайте!
Двамата мъже се настаниха с поклон. Завърза се разговор, който в началото имаше муден ход, но после, когато кокът прати вечерята и виното упражни своето развеселяващо въздействие, стана по-оживен. Както Кортейо, така и Ландола жадуваха да дойде мига, когато капитанът ще заговори за Родриганда. Не стана бързо, ала все пак се стигна и дотам.
— Вие казахте, сеньор Вериданте, че сте пълномощник на граф Родриганда — подхвана Вагнер. — Значи познавате фамилията Родриганда?
— Много добре.
— С удоволствие бих научил нещичко за тази фамилия. Можете ли да ми кажете от колко членове се състои в момента?
— На драго сърце ще ви дам информация. За съжаление днес могат да се споменат само двама: граф Алфонсо, който понастоящем пребивава в Мадрид и контеса Розета, която живее в Германия. Тя е омъжена там за един лекар на име Стернау.
— Значи неравен брак. — Кортейо сви рамене.
— Хм, пита се, какво разбира човек под неравен брак. Знанията и репутацията на онзи доктор са равноценни на една графска титла.