— Май изгубихме от поглед Ланселот. Очевидно се е настанил някъде тук.
— Господарю — отвърнал му Жирфлет, — това е напълно възможно. Бъди сигурен, че той ще се придвижва само нощем, за да не бъде случайно разпознат.
— Щом иска да остане скрит — рекъл кралят, — да го оставим да се крие. Дръж си устата затворена, за да не разбере никой какво си видял дотук. Същото ще сторя и аз. Така ще му бъде много лесно да остане скрит, защото никой освен нас двамата не го е видял.
Жирфлет се заклел, че по този въпрос няма и дума да продума.
Кралят най-сетне се отдалечил от прозореца заедно със свитата си, а Ланселот останал у един богат феодал, който имал двама много красиви и добре сложени сина, въведени съвсем наскоро в рицарски сан от ръката на самия крал Артур. Ланселот се загледал в щитовете на двамата рицари и забелязал, че са целите яркочервени като огън и без никакъв герб върху тях. Впрочем по онова време имало обичай новопосветените рицари да носят през първата година от рицарството си само едноцветни щитове и нарушението на тази забрана се тълкувало като неподчинение на рицарските закони.
Тогава Ланселот се обърнал към своя домакин:
— Сеньор, искам да те помоля за една важна услуга: дайте ми назаем един от тези щитове, с който да участвам на турнира в Уинчестър. Бих искал също да взема парадното конско покривало и доспехите на онзи, комуто този щит принадлежи.
— Сеньор — отвърнал му феодалът, — нима не носиш никакъв щит със себе си?
— Не бих искал да използвам своя — рекъл му Ланселот, — защото ако се появя с него, веднага ще бъда разпознат, а не това е моето желание. Затова ще го оставя тук заедно с моите доспехи, а на връщане ще си го прибера.
Тогава домакинът му рекъл:
— Сеньор, вземи всичко, каквото ти трябва, защото единият от синовете ми е толкова болен, че не ще може да се сражава на този турнир, ала другият ми син смята след малко да потегли натам.
При тези думи се появил рицарят, който възнамерявал да се отправи към Уинчестър. Като видял Ланселот, той много му се зарадвал, защото видял в него достоен мъж и го попитал кой е. Ланселот му отвърнал, че е чуждестранен рицар от кралство Логрия, ала не пожелал да му разкрие името си, нито подробности от своя живот. Споделил само, че възнамерява да участва в турнира и затова се е озовал в този край.
— Сеньор — рекъл му тогава младежът, — добре си дошъл при нас. Впрочем и аз се каня да отида там. Хайде да вървим заедно, така ще си правим компания по пътя.
— Сеньор — отвърнал му Ланселот, — аз не желая да пътувам денем, защото от горещината се чувствам зле, ала ако желаеш да изчакаш до падането на нощта, на драго сърце ще ти правя компания. Преди обаче да се стъмни, няма да помръдна оттук за нищо на света.
— Сеньор — казал младият рицар, — ти ми изглеждаш толкова мъдър и почтен мъж, че ще постъпя, както искаш. Ще остана тук през целия ден от приятелски чувства към теб и щом решиш, че е време, ще тръгнем заедно на път.
Ланселот му благодарил сърдечно за желанието да си правят компания.
През този ден Ланселот останал в дома на феодала, където бил обслужен и обгрижен по най-добрия начин, на който един рицар можел да се надява. Хората от дома, в който бил отседнал, го разпитвали за много неща, ала не съумели да изтръгнат каквото и да било от него. Оръженосецът му обаче не проявил същата твърдост, а не издържал и споделил някои неща с дъщерята на въпросния феодал, която била изключително красива и необикновено настоятелна в желанието си да разбере кой е господарят му. Като я видял толкова прелестна, младежът не си позволил да я измами по най-безцеремонния начин, защото му се струвало, че ще се прояви като прост и недодялан човек, а й казал:
— Госпожице, не мога да ти разкрия всичко, защото ще наруша собствената си клетва и ще разгневя моя господар. Ще ти кажа само онова, което бих могъл да ти кажа, без да си навличам позор, а то е, че той е най-добрият рицар на света. В това мога честно и почтено да се закълна.
— Господ да ми е на помощ — възкликнала девойката, — това, което ми каза, е напълно достатъчно. Твоите думи са голяма награда за мен.
Девойката тутакси се завтекла към Ланселот, коленичила пред него и му казала: