Вечерта, след като станал от трапезата, кралят отишъл да се поразходи, придружен от архиепископа. По някое време двамата стигнали до една висока скала*110. Кралят вдигнал очи и видял, че върху нея има издълбан надпис. Веднага обърнал поглед към архиепископа и му казал:
— Сеньор, ето ти истинско чудо: върху тази скала преди много време е бил издълбан надпис. Погледни какво пише в него.
Спътникът му се загледал в надписа, в който пишело:
На това поле трябва да се състои битката на живот и смърт, след която кралство Логрия ще осиротее.
— Сеньор — обърнал се той към краля, — осмисли какво искат да ти кажат тези писмена: ако нападнеш Мордред, кралството ти ще осиротее, защото ще умреш или ще бъдеш смъртоносно ранен в нея. Друг изход от тази битка за теб няма. А за да повярваш в истинността на този надпис, аз потвърждавам, че той произлиза от ръката на самия Мерлин и че всичко, което той е предсказал, е излизало вярно, защото е имал дарбата да познава бъдещето.
— Сеньор — отвърнал му Артур, — ако не бях стигнал дотук, това, което виждам, би трябвало да е достатъчно, за да ме принуди да се върна назад, каквито и да са били намеренията ми. Дано сега Господ да ни е на помощ, защото аз няма да си отида оттук, докато Бог не даде победата някому — било на мен, било на Мордред. Ако ме постигне беда, то ще е заради моята греховност и неумереност**111, тъй като аз притежавам повече доблестни рицари от Мордред.
Кралят произнесъл тези думи доста изплашен и по-разтревожен от обикновено, защото бил споходен от твърде много знамения, известяващи скорошната му смърт. Архиепископът плачел от вълнение и от безсилие, че не може да го отклони от надвисналата гибел. Артур се върнал в шатрата си. Той тъкмо бил влязъл в нея, когато пристигнал един вестител, който му казал:
— Кралю Артуре, не те приветствам, защото принадлежа на твоя смъртен враг Мордред, крал на кралство Логрия. Той държи да ти съобщи, че проявяваш голямо безразсъдство, като си навлязъл в неговите земи. Ала ако му дадеш кралската си дума, че още утре ще се върнеш с цялата си войска в страната, откъдето си дошъл, той не ще позволи да ти бъде сторено никакво зло. Но ако упорстваш, ти известява, че утре ще влезе в сражение с теб. Кажи какво решаваш, защото той не желае твоята гибел и не ще се стреми към нея, ако се съгласиш да напуснеш неговата земя.
Като изслушал това послание, кралят казал на вестителя:
— Иди и кажи на своя господар, че никога няма да напусна тази земя, за да я оставя на него, защото я притежавам по наследство, а ще остана, за да я защитавам, защото тя ми принадлежи, а също и за да го изхвърля от нея като предател, извършил клетвопрестъпничество. И нека Мордред да знае, че ще умре от моята ръка. Предай му това мое предупреждение. Предпочитам да вляза в сблъсък с него, отколкото да отстъпя, пък ако ще той да ме убие на бойното поле.
Вестителят не се бавил повече, а си заминал, без дори да си вземе сбогом, и препускал, докато не се озовал при Мордред, комуто разказал дума по дума всичко, което крал Артур бил заръчал да му съобщи.
— Сеньор — казал той накрая, — очевидно е, че няма начин да избегнеш войната, ако решиш да го изчакаш до утре.
— Ще го изчакам без никакво колебание — рекъл Мордред, — защото нямам по-силно желание от това да вляза в сражение с него на бойното поле.
Така се стигнало до битката, в която загинали толкова много мъже, които не заслужавали подобна участ.
X
Битката при Солсбъри
Тази нощ бойците на крал Артур прекарали в голям страх, защото знаели, че са далеч по-малобройни от тези на Мордред, и поради тази причина се боели от сблъсъка с тях. На всичко отгоре Мордред толкова дълго молил саксонците да го подкрепят в тази война, че те в края на краищата му се притекли на помощ; а саксонците били могъщ народ, макар да нямали бойната подготовка на воините от Логрия. Ала смъртната омраза, която изпитвали към крал Артур, ги подтикнала да преминат на страната на Мордред и техните най-влиятелни благородници се признали за негови васали с надеждата да се възползват от положението и да си отмъстят за огромните щети, които Артур им бил причинил навремето. Така и от една страна, и от друга Мордред събрал многобройна войска.
110
178* За висока скала, на която е изписано пророчеството на Мерлин, че кралството на Артур ще осиротее, споменават Джефри Монмутски (
111
178** Артур обяснява сполетялата го трагедия от две гледни точки — християнска и куртоазна. По отношение на християнската ценностна система Артур е грешник. А според куртоазната етика изискване към добрия рицар е да има чувство за мяра (