В края на краищата хората на Артур били принудени да отстъпят с бягство. Когато видял, че търпят поражение, крал Кабарентин от Корнуел казал на своите:
— Сега — срещу тях! Нашите търпят поражение!
В този момент четвъртият отряд от Артуровата войска започнал отстъпление. Ако бяхте там, щяхте да чуете как отвсякъде ехтят бойни викове, и да видите как рицари падат в нозете на своите коне — едни мъртви, а други ранени. И никога не бихте могли да видите толкова свирепа битка, участниците в която да изпитват подобна смъртна ненавист. Когато копията се строшавали, те грабвали мечовете и си нанасяли страховити удари, раздробявайки шлемовете на неприятелите си на парчета и пробивайки щитовете им. Хвърляли се един друг от конете, настървени да предизвикат смъртта на своя противник.
Мордред не закъснял да изпрати два ескадрона, за да подпомогне своите хора. Когато крал Агуисан, който ръководел петия отряд, ги видял да нахлуват на бойното поле, той се обърнал към своите с думите:
— Да отидем колкото се може по-надалеч и да нападнем онези, които са се отделили от основните войски. Недейте да се разсейвате с никой друг, преди да сте се добрали до тях. Щом се приближите, ударете ги така, че да загубят ума и дума.
Каквото им наредил, това и било изпълнено. Преминали те покрай неприятелите, които им посочил, и връхлетели отредите, отдалечили се от основните сили на Мордред. От ударите на копията из цялата околност се разнасял такъв оглушителен трясък, че дори ако Божия гръмотевица паднела наблизо, никой така и нямало да я чуе. Ако бяхте там, можехте да видите как при първия сблъсък повече от петстотин души се строполили на земята и как войските на Мордред започнали да търпят големи загуби. Така битката се пренесла на две места едновременно, по-жестока от всеки друг път.
След като изпочупили копията си, бойците на Агуисан изтеглили мечовете и се нахвърлили върху своите противници, удряйки ги навсякъде, където можели да ги достигнат. Те пък от своя страна се защитавали много добре и избили голяма част от нападателите. Докато обикалял редиците на своите с гол меч в ръка, крал Агуисан вдигнал поглед и съгледал тежко ранения монсеньор Ивен, който се мъчел да се качи на коня, ала неприятелите го поваляли отново и отново.
Кралят тутакси се понесъл към него с най-голямата бързина, на която жребецът му бил способен. Враговете, които били обкръжили монсеньор Ивен, за да го убият, били четирима. Както препускал в пълен галоп, Агуисан така ударил по главата единия от тях, че шлемът не издържал и желязото се забило в главата на противника му. Сетне нападнал останалите, врязвайки се с коня в тях, за удивление на всички, които се питали откъде му идва подобна храброст.
Такива били доблестните изяви на крал Агуисан, благодарение на които той успял да отърве монсеньор Ивен от всичките му нападатели, да му доведе кон и да му помогне да се качи на него. Щом се озовал на седлото, колкото и да бил уморен, той отново се впуснал в битката и извършил множество подвизи, които предизвикали всеобщото удивление, особено като се има предвид и какво бил свършил преди това.
Така около третия час в битката се включили всички отреди освен двата последни — предвожданият от крал Артур и ръководеният от Мордред. Кралят изпратил един младеж на съседен хълм, за да види с колко души разполага Мордред в своя отряд. След като се качил на хълма, за да изпълни нареждането, младежът се върнал при него и му казал в пълна тайна:
— Сеньор, в неговия отряд има два пъти повече бойци, отколкото в твоя.
— Наистина — рекъл кралят — това е голяма беда! Дано Господ ни е на помощ, защото инак всички ще бъдем избити и унищожени.
Тогава съжалил за своя племенник монсеньор Говен и казал:
— Ха! Драги племеннико, колко сте ми нужни ти и Ланселот! Де да бе волята на Господ такава, че да бъдете сега край мен и двамата в пълно бойно въоръжение. Тогава и с Божията помощ, и с вашата храброст, на която толкова пъти съм бил свидетел, ние непременно щяхме да спечелим честта на победата в тази битка. Ала, скъпи мой племеннико, боя се, че постъпих съвършено неблагоразумно, като не те послушах, когато ми каза да се обърна за помощ към Ланселот в борбата срещу Мордред, защото знам отлично, че ако го бях повикал, той щеше да дойде на драго сърце, без да се замисли.