Крал Артур произнесъл тези думи много развълнуван. Сърцето му като че ли отгатвало какво крушение очаква и него, и цялата му компания. Въоръжен с отлични и разкошно изработени оръжия, той отишъл при рицарите от Кръглата маса, които в неговия отряд били седемдесет и двама.
— Сеньори — рекъл им той, — тази битка ще е най-унищожителната от всички, които съм видял през живота си. За Бога, умолявам ви като братя и съратници от Кръглата маса, дръжте се един за друг, защото ако сторите това, никой не ще може лесно да ви надвие. Неприятелите ни са много — двама техни срещу един наш, и са добре подготвени за битка, което ги прави още по-опасни.
— Господарю — отвърнали му те, — не се бой, а се дръж, без да трепнеш, на седлото, защото вече се вижда как Мордред се носи срещу нас в пълен галоп. И не се безпокой, защото прекаленият страх няма да доведе до нищо добро нито за нас, нито за теб.
Тогава издигнали пред себе си кралското знаме и разположили край него сто, че и повече рицари да го пазят. А Мордред, който водел четиристотин рицари, подбрани измежду най-храбрите, казал на своите хора:
— Ще се отделите от нас и ще се насочите право към ей онзи хълм. Като отидете там, ще тръгнете обратно през ето тази долина, и то с възможно най-спокойния ход. Щом излезете отново на полето, пришпорете конете в такъв галоп, че устремът ви да помете всички пазители на знамето и никой от тях да не остане на седло. Вярвайте, че ако успеете в това нападение, хората на краля ще бъдат толкова изплашени, че няма да могат да се съпротивляват, а ще потърсят спасение в бягството, защото няма да имат знак, който да ги държи заедно и обединява.
Те му казали, че ще сторят това на драго сърце, още повече, че това е заповед.
Тогава отрядът на Мордред се втурнал към този на краля. Войските се сблъскали с наведени напред копия. При това нападение бихте могли да си помислите, че цялата земя ще пропадне, защото тропотът и трясъкът от стълкновението между рицарите били толкова силни, че се чували от две левги разстояние.
Крал Артур, още щом разпознал Мордред, се понесъл срещу него, Мордред също не останал намясто. Сблъскали се като храбри и достойни рицари. Пръв Мордред ударил краля така, че му пробил щита, но ризницата била яка и той не успял да разкъса дори една халкичка от нея. Копието му станало на трески, ала кралят дори не помръднал на седлото си. С цялата мощ и твърдост, която му била присъща, с цялото си умение да борави с копието, той така ударил противника си, че с едно движение хвърлил на земята и него, и коня му. Друга вреда обаче не му причинил, защото въоръжението на Мордред било отлично.
Тогава, в желанието си да пленят Мордред, хората на Артур напуснали строя и се скупчили край него. Ала за да го отърват, скочили две хиляди облечени от глава до пети в желязо воини, сред които нямало такъв, който от любов към Мордред да не изложи живота си на смъртна опасност. Ако бяхте там, щяхте да видите как се дават и получават несчетен брой удари, как рицари умират в неизброими количества. Около падналия кипяла такава битка, че за няколко мига бихте могли да видите как повече от сто души рухват на земята и сред тях няма дори един, който да не е убит или смъртно ранен.
И все пак поради това, че броят на защитниците се увеличавал с прииждането на нови и нови подкрепления откъм тила, Мордред отново бил качен на коня въпреки съпротивата на неприятелите. Междувременно той получил на три пъти лично от ръката на краля толкова силни удари, че и най-слабият би бил достатъчен да извади извън строя всеки друг. Ала Мордред бил добър и храбър рицар. Устремил се тогава той към крал Артур, за да си отмъсти, посрамен до немай-къде от това, че бил съборен от коня пред очите на своите воини. Кралят не си и помислил да избегне сблъсъка, а точно обратното, насочил коня към него. Със своите режещи мечове двамата си разменили толкова мощни удари, че останали напълно зашеметени и едва се удържали на седлата. И ако не се били вкопчили в гривите на своите коне, нямало начин да не паднат на земята. Ала конете били силни и ги раздалечили на повече от петдесет метра разстояние.
Схватката между войските веднага била подновена, величествена и великолепна. Галгантен Уелсеца, храбър и умел рицар, се устремил срещу Мордред, ала той, вбесен от ставащото, го ударил с всички сили и му отсякъл главата. Това било голямо нещастие, защото Галгантен винаги се отличавал с вярната си служба на крал Артур.