Сетне повикал Жирфлет и му казал:
— Качи се на онзи хълм, откъдето ще забележиш едно езеро. Хвърли в него моя меч, защото не искам да остава в това кралство. Боя се да не би лошите ми наследници да се сдобият с него***117.
— Сеньор — отвърнал му Жирфлет, — ще изпълня заповедта ти, но много бих искал, ако ти бъде угодно, да ми го подариш.
— Не — отказал му кралят. — Ти не ще можеш да го използваш, както трябва.
Тогава Жирфлет се качил на хълма и като видял в подножието му езерото, извлякъл меча от ножницата и започнал да го разглежда. Видял му се толкова красив и як, че започнал да си мисли колко жалко би било да го хвърли в това езеро, както искал кралят, защото така той щял да бъде изгубен за поколенията. Решил, че ще бъде много по-добре, ако хвърли своя и каже на краля, че е сторил това с Ескалибур. Затова изтеглил своя меч и го хвърлил в езерото, а на негово място поставил кралския. Сетне се върнал при своя владетел и му казал:
— Сеньор, изпълних нареждането ти и хвърлих твоя меч в езерото.
— И какво стана тогава? — попитал го кралят.
— Господарю, не видях нищо особено — отвърнал му Жирфлет.
— Ха! — възкликнал кралят. — Ти ме разочароваш! Върни се и хвърли моя меч, защото очевидно все още не си сторил това.
Жирфлет се върнал при езерото, изтеглил меча от ножницата, но вместо да го хвърли, започнал да се тюхка, казвайки си, че ще бъде много жалко, ако загуби такава скъпоценност. Решил, че ще се задоволи да хвърли във водата ножницата, а меча, който може тепърва добре да послужи, ще задържи било за себе си, било за някой друг. Метнал ножницата в езерото и скрил меча под едно дърво, след което се върнал при Артур и му казал:
— Господарю, сега вече изпълних твоята заповед.
— И какво видя да става? — попитал го кралят.
— Сеньор, не видях нищо, което не би трябвало да виждам — отвърнал Жирфлет.
— Ха! — ядосал се кралят. — Ти още не си го хвърлил! Защо се мъчиш така да ме заблудиш? Върви, хвърли го във водата и ще видиш какво ще се случи, защото той няма да изчезне, без да изпрати голямо знамение.
Като видял, че ще трябва да изпълни кралската воля, Жирфлет се върнал на мястото, където бил оставил меча, взел го в ръцете си, захванал се да го разглежда, натъжен, след което занареждал:
— О, меч як и красив! Колко жалко, че няма да попаднеш в ръцете на никой рицар!
Сетне го запратил в езерото, колкото можел по-далеч и във възможно най-дълбоките му води. И тъкмо когато мечът щял да докосне водата, Жирфлет видял как от езерото се показала една ръка, стърчаща до лакътя, ала тялото, на което принадлежала, така си и останало невидимо. Ръката сграбчила меча за дръжката и го размахала три или четири пъти****118.
След като Жирфлет станал свидетел на това чудо, ръката изчезнала във водата, отнасяйки със себе си и меча. Той дълго останал в очакване дали няма да се покаже отново, но виждайки, че само си губи времето, се отдалечил от езерото и отишъл при краля. Казал му, че е хвърлил меча във водата, и му разказал видяното.
— Бог ми е свидетел — рекъл тогава кралят, — знаех си, че краят ми неумолимо наближава.
Сетне изпаднал в размисъл и от това очите му се изпълнили със сълзи. Немалко време прекарал така, след което рекъл на Жирфлет:
— Сега трябва да си вървиш и да ме оставиш тук. Знай, че докато си жив, никога повече няма да ме видиш.
— В никакъв случай! — възразил Жирфлет. — Няма да се разделя с теб за нищо на света.
— Не, ще го направиш! — смъмрил го кралят. — Инак ще те намразя със смъртна омраза.
— Господарю — не се примирявал Жирфлет, — как бих могъл да те оставя тук съвсем сам, след като ми казваш, че никога повече няма да те видя?
— Трябва да постъпиш, както ти заповядвам. Заминавай бързо, заклевам те в името на приятелството, което имаше между нас.
Пред тази така блага и човечна молба Жирфлет отстъпил:
— Господарю — казал той, — ще направя, каквото искаш от мен, но с неизразима тъга. Кажи ми само, моля ти се, мислиш ли, че ще те видя отново един ден.
— Не — отвърнал му кралят. — Можеш да бъдеш сигурен в това.
— И къде мислиш да отидеш, господарю?
— Това вече няма да ти кажа — бил отговорът на крал Артур.
Давайки си сметка, че няма да изкопчи нищо повече от него, Жирфлет се качил на коня и се разделил с краля. В този миг от небето завалял проливен дъжд — едно забележително знамение — и продължил, докато Жирфлет не се качил на хълм, отстоящ на около половин левга от мястото, където лежал кралят. Там той се спрял под едно дърво в очакване дъждът да спре, и се загледал в посоката, където бил оставил Артур. Тогава видял как от морето пристига кораб, пълен с дами. Щом пристанал на брега, точно до мястото, където се намирал кралят, дамите се приближили към борда му. Първата от тях държала за ръка Моргана, сестрата на Артур. Тя започнала да зове краля, канейки го да се качи на кораба. Като забелязал сестра си, той станал от мястото си и се качил на кораба, носейки доспехите си и водейки коня си за юздата.
117
192*** Авторът на
118
192**** Мотивът за меча на Артур, хвърлен в езерото, не се среща в творбите на Джефри Монмутски, Вас, Робер дьо Борон и Лайамон. Той кореспондира обаче с мотива за небесната ръка, която в края на