Жирфлет, който проследил случилото се от билото на хълма, тръгнал да се връща обратно, препускайки в пълен галоп, додето не се озовал на морския бряг. С пристигането си различил крал Артур, който стоял сред дамите, разпознал и феята Моргана, с която се бил срещал няколко пъти. Тогава корабът се отдалечил на повече от осем изстрела с арбалет. Разбирайки, че е изгубил завинаги своя крал, Жирфлет слязъл на брега и се отдал изцяло на болката си. В това състояние останал там през целия ден и цялата нощ, без нито да яде, нито да пие.
На сутринта, когато започнало да се развиделява, слънцето изгряло, а птичките подхванали своите песни, натъженият Жирфлет се качил на коня и напуснал тези места, яздейки, додето не се озовал в близка горичка.
В нея живеел един отшелник, когото Жирфлет познавал. Отишъл той в обителта му и останал при него в продължение на два дена, чувствайки се болен от непоносимата скръб, която изпитвал. През това време разказал на отшелника какво се случило с крал Артур.
Два дена по-късно се разделил с него и се отправил към Черния параклис, за да разбере дали вече са погребали Лукан Виночерпеца. Пристигнал там около пладне и слязъл от коня пред входа на параклиса, завързал животното за едно дърво и влязъл вътре.
Още с влизането си забелязал пред олтара две много красиви и богато изработени гробници, ала едната била по-разкошна от другата. Върху по-бедната се четял следният надпис:
Тук лежи Лукан Виночерпеца, когото крал Артур задуши под тежестта на тялото си.
На по-красивата гробница надписът казвал:
Тук лежи крал Артур, който благодарение на своята храброст подчини дванадесет кралства.
Жирфлет прочел този надпис и се строполил в несвяст върху гроба. Като дошъл на себе си, той целунал благоговейно гробницата и се отдал на скръбта си. Останал там чак до вечерта, когато се появил свещеникът, отслужващ литургиите в параклиса. Жирфлет го попитал:
— Отче, вярно ли е, че крал Артур е погребан тук?
— Да, вярно е, драги приятелю — отвърнал отшелникът. — Тленните му останки бяха донесени тук от едни непознати за мен дами.
Жирфлет веднага разбрал, че това били същите дами, които го взели при себе си на кораба. Тогава заявил, че щом неговият господар е напуснал този свят, и той не ще остане повече в него, след което помолил отшелника да го приеме в своята обител.
Така Жирфлет се замонашил и започнал да служи в Черния параклис, но не задълго, защото надживял крал Артур само с осемнадесет дни.
Докато Жирфлет пребивавал в отшелническата обител, наоколо се появили двамата сина на Мордред, които били оставени от баща си в Уинчестър със заръка да охраняват града. Двамата били храбри рицари. Веднага щом узнали за смъртта на своя баща, както и за кончината на крал Артур и на другите благородници, загинали в битката при Солсбъри, те извели всички стражници от Уинчестър, за да присвоят земите в цялата околност. В тези свои деяния те не срещнали никаква съпротива, защото всички доблестни рицари от страната загинали в битката между Артур и Мордред.
Що се отнася до кралицата, когато узнала за смъртта на крал Артур и за безчинствата на братята, тръгнали да присвояват страната, тя се уплашила да не я убият, в случай, че се доберат до нея. Затова и побързала да надене монашеските одежди.
XII
Битката при Уинчестър
Докато се разгръщали тези събития, един вестител от Логрия намерил Ланселот в град Гон и му донесъл новини за Артур, разказвайки му как е загинал в битката и как впоследствие двамата сина на Мордред са сложили ръка върху цялото кралство. Тези новини причинили на Ланселот неизмерима мъка, защото обичта му към крал Артур наистина била голяма. Не по-малка била и мъката на всички храбри рицари в Гон.