Като го видял проснат на земята, той се втренчил в него и извикал:
— Вероломен предател, твоята смърт е за мен само частично изкупление за нещастието, което ми причини, защото изпълни сърцето ми с болка, която никога няма да секне.
Втурнал се след това към неприятелите, врязал се в най-ожесточения кипеж на схватката и се заел да поваля и убива всеки, който му се изпречвал, карайки враговете да изгубят ума и дума.
Като видели крал Лионел да пада покосен, рицарите от Гон слезли от конете, за да го поемат на ръце и да го отнесат под един бряст встрани от бушуващата битка. Разбирайки, че е смъртно ранен, те били много натъжени, но никой не смеел да се разплаче открито, защото се боял неприятелите да не го забележат.
Така започнала битката, страшна и жестока, продължила до деветия час с променлив успех и за едната, и за другата страна, така че било трудно да се определи коя от тях има предимство.
След деветия час в битката влязъл Ланселот. Той се насочил срещу по-малкия син на Мордред, когото разпознал по доспехите, защото носел същите оръжия като баща си. Тласкан от смъртна омраза, Ланселот с меч в ръка се устремил срещу него. Противникът му не понечил да избяга, а още щом го видял да идва, размахал насреща му своя щит. Ланселот го ударил с всичка сила, разцепвайки щита му чак до дръжката и отсичайки същевременно дланта, с която той го държал. Усещайки се ранен, неприятелят му хукнал да бяга, ала Ланселот го настигнал толкова бързо, че той нямал възможност да се защити. Ударил го тогава с такава мощ, че главата му заедно с шлема отхвръкнала на половин хвърлей копие от тялото.
Като видели, че след брат му и той си е намерил смъртта, войниците от неговата войска не знаели вече на кого да се уповават и потърсили спасение в бягството. Отправили се към съседна гора, намираща се на по-малко от две английски левги от полесражението. Противниците им се хвърлили да ги преследват, тласкани от натрупаната омраза, и започнали да ги посичат като диви животни. Ланселот също вървял, покосявайки де когото срещне с такава злост, че оставял след себе си пътека от хвърлени на земята тела.
Продължавайки да се вихри по този начин, той се натъкнал на граф Гор, чийто вероломен и предателски нрав добре познавал, защото бил причинил много неприятности на най-видните благородници. Щом го съгледал, той извикал:
— Ха! Предател! Време е да си отидеш от този свят! Сега вече няма спасение за теб!
Граф Гор се обърнал и видял как Ланселот го заплашва и преследва с меч в ръка. Разбрал той тогава, че е загубен, ако Ланселот успее да се добере до него. Затова скочил на коня си и напуснал в бесен галоп бойното поле. Той имал добър кон, но жребецът на Ланселот бил по-бърз. Преследването започнало и продължило около половин левга в гората. Тогава конят на графа паднал мъртъв от изтощение под своя ездач.
Щом го видял на земята, Ланселот се затичал към него и му нанесъл удар с меча по главата, който проникнал чак до зъбите. Гор се свлякъл на земята, хванат в прегръдката на смъртта. Ланселот дори не се обърнал, а препуснал с голяма бързина, смятайки, че се връща към своите, а всъщност се отдалечавал все повече и повече от тях, навлизайки в най-дълбоките горски дебри.
Ланселот толкова се отклонил, търсейки наслуки правилния път, че след часа на вечернята се озовал в местност, в която нямало жива душа. По някое време забелязал, че откъм Уинчестър идва пеша един слуга. Попитал го откъде идва. Младежът помислил, че Ланселот е избягал от битката рицар от кралство Логрия.
— Сеньор — казал му той, — идвам от битката, в която нашите имаха гибелен ден, защото, доколкото ми е известно, нито един от тях не успя да се спаси. Затова пък противниците им скърбят за крал Лионел.
— Какво? — извикал Ланселот. — Нима Лионел е убит?
— Да, сеньор, лично аз го видях мъртъв.
— Какво нещастие! — възкликнал Ланселот. — Та той беше толкова благороден и храбър рицар!
Сетне се разридал с горчиви сълзи, толкова обилни, че цялото му лице било мокро под шлема.
— Сеньор — обадил се по някое време младежът, — вече е късно, а ти си далеч от всякакво селище или място за пренощуване. Къде мислиш да прекараш нощта?
— Не знам, малко ме вълнува къде ще легна да спя.