Така, преизпълнен с мъка, той продължил да язди, накъдето му видят очите, през цялата нощ, без нито за миг да улучи правилната пътека. На сутринта се натъкнал на някакъв скалист хълм, върху който се намирала самотна отшелническа обител. Насочил тогава коня си в тази посока, тъй като искал да разбере кой живее по тези места, и се изкачил по стръмна пътека, водеща към усамотено място и стар параклис край него.
Пред входа му той слязъл от коня, снел шлема си и влязъл в светия дом.
Пред олтара заварил двама отшелника в бели роби с вид на свещеници, каквито всъщност и били в действителност. Ланселот ги поздравил, а те отвърнали на поздрава му. След като се загледали в лицето му, и двамата се затичали с протегнати към него ръце, разцелували го и изразили голямата си радост от пристигането му. Ланселот ги попитал кои са.
— Нима не ни познаваш? — възкликнали те учудено.
Тогава той се загледал по-внимателно в лицата им и разпознал в единия архиепископа на Кентърбъри, положил преди време големи усилия, за да помири крал Артур и кралица Гениевра*119. Другият бил братовчед му Блеоблеерис. Ланселот много им се зарадвал и ги попитал:
— Драги сеньори, а кога се озовахте на това място? Щастлив съм, че отново се намирам сред вас.
Те отговорили, че са пристигнали след гибелния ден на битката при Солсбъри.
— Можем само да кажем, че от всички наши другари от Кръглата маса живи бяха останали само крал Артур, Жирфлет и Лукан Виночерпеца, но не знаем какво е станало с тях. По волята на случая се озовахме на това място. Тук намерихме един отшелник, който ни прие при себе си. После той предаде Богу дух, а ние останахме в обителта след него. Оттук насетне, стига това да е угодно на Господ Бог, ще посветим остатъка от живота си в служба на нашия Господ Иисус Христос и ще Го молим да прости греховете ни. А ти, сеньор, какво ще правиш, след като досега бе най-добрият рицар на света?
— Ще ви кажа, сеньори. След като вие бяхте мои другари в светските удоволствия, смятам да ви правя компания на това място и да споделя вашия живот, както и да не си заминавам тук през останалата част от живота си. Ако откажете да ме приемете, ще се оттегля от светския живот в друга обител**120.
При тези думи двамата мъже изразили огромната си радост. Разпрострели ръце към небето, те благодарили от цялото си сърце на Господ Бог за този дар. Ето как Ланселот останал да живее в компанията на двамата отшелници.
Ала сега разказът престава да говори за него и се връща към неговите братовчеди.
XIII
Краят на Ланселот
И тъй, разказът гласи, че когато битката при Уинчестър приключила и войските на синовете на Мордред, които били в състояние да се движат, избягали, а останалите били избити, крал Боорт влязъл в Уинчестър с цялото си войнство. Като научил, че брат му Лионел е убит, той останал толкова опечален, че трудно бих могъл да опиша тъгата му. Погребал тялото му в Уинчестър с кралски почести. Сетне наредил да търсят навсякъде Ланселот, ала от него нямало и следа.
Като се убедил, че не може да го намери, рекъл на Хектор:
— Хекторе, драги братовчеде, понеже изгубих моя господар и не съм в състояние да го открия, искам да се върна в нашата страна. Ще дойдеш с мен и ще поемеш в свое владение онова от двете кралства, което пожелаеш: оставям избора на теб.
Хектор отвърнал, че предпочита да не напуска кралство Логрия, но иска да остане тук още известно време.
— Когато си замина — рекъл той, — ще дойда право при теб, защото ти си човекът, към когото изпитвам най-голямо уважение.
Така Боорт напуснал кралство Логрия, за да се върне с войската си в своята страна. От своя страна Хектор започнал да броди наслуки, яздейки ту в една посока, ту в друга, докато по волята на случайността не пристигнал в манастира, където пребивавал Ланселот. Архиепископът така добре бил обучил рицаря, че можел вече да го ръкоположи за свещеник. Ланселот всеки ден отслужвал литургия и живеел в такова въздържание, че се хранел само с хляб, вода и корени, които намирал из горските гъсталаци.
Когато братята се срещнали, и двамата пролели потоци от сълзи, защото много се обичали. Хектор казал на Ланселот:
— Сеньор, понеже те намерих тук, посветен на такова високо служение, каквото е това към Иисус, и оставам с впечатление, че ще бъдеш щастлив да живееш тук, то и аз не ще напусна това място и ще бъда край теб до края на дните си.
119
200* Според някои ръкописи на
120
200** Оттеглянето на Ланселот в монашеска обител протича по схемата, характерна за редица герои от епическите поеми: след като цял живот са водили битки и са убили множество врагове, воините завършват дните си благочестиво в някой манастир.