Тогава архиепископът се заел да му разкаже за живота и кончината на Ланселот*122. След края на разказа му Боорт промълвил:
— Сеньор, след като той е бил с вас чак до кончината си, аз ще заема мястото му, за да ви правя компания до края на живота си. Ще дойда с вас и ще прекарам остатъка от дните си във вашия манастир.
Архиепископът хрисимо отправил благодарност към Господ Бог.
На следващия ден Боорт напуснал замъка „Стражата на Радостта“. Междувременно отпратил рицаря и оръженосеца, които го придружавали, с нареждането да известят на хората в кралството му, че са свободни да си изберат крал по своя преценка, защото той никога повече няма да се върне на трона. Сетне заминал с архиепископа и Блеоблеерис и прекарал с тях остатъка от живота си в името на любовта към Господ Бог.
Тук месир Уолтър Мап слага точка на Историята на Ланселот*123, след като я доведе до добър край съобразно истинността на фактите. С това той приключи своя разказ и никой не би могъл да добави нещо към него, без да излъже.
122
203* И тук разказът заимства похват от агиографията — възпоменателни разкази за живота на неотдавна починал човек, посветил се изцяло на Бога.
123
204* Относно името Уолтър Мап вж. бел. към Пролог**. Озаглавявайки тук творбата си