— Няма съмнение — рекли други, — че това е най-забележителният подвиг в турнира дотук, извършен от ръката на един-единствен рицар, и едва ли ще станем свидетели на нещо подобно през днешния ден.
От своя страна спътникът на Ланселот се хвърлил срещу Хектор от Мар, на когото се натъкнал в схватката, като успял да го удари точно в средата на гърдите му, ала копието му не издържало и се строшило. Хектор обаче също му нанесъл тежък удар със своето късо дебело копие, от който той бил повален на земята заедно с коня си.
— Хвърлиха на земята един от братята от Ескалот — провикнал се някой в суматохата.
Братята обикновено били наричани с името на своя замък, защото, където и да отидели, носели едни и същи оръжия. Ето защо участниците в битката решили, че Ланселот е единият от двамата братя — заблудата им идвала от доспехите, които той носел.
Когато видял, че съратникът му е така жестоко хвърлен на земята, Ланселот силно се разядосал и се устремил срещу Хектор, размахвайки много здравото си и твърдо копие. Двамата така и не се разпознали, защото били сменили въоръжението си, за да участват скрити от чуждите погледи в турнира. При сблъсъка Ланселот ударил с цялата си сила своя противник и го хвърлил на земята пред погледа на Галгантен Уелсеца.
Ставайки свидетел на този удар, монсеньор Говен, който отлично разпознавал Хектор, тъй като му бил дал собствените си доспехи, се обърнал към краля:
— Господарю, кълна се в главата си, този рицар в червените доспехи, който носи ръкав върху шлема си, не е онзи, за когото го смятах досега. Той е някой друг, убеден съм в това! Защото ръка на някой от братята от Ескалот подобен удар досега не е нанасяла.
— И кой смяташ, че е? — попитал го кралят.
— Нямам представа, сеньор — отвърнал му монсеньор Говен, — ала той наистина е умел воин.
Междувременно Ланселот помогнал на своя съратник да се качи на коня си и да се оттегли встрани от най-гъстата навалица на боя. Тогава Боорт, който пресичал бойното поле, поваляйки рицари и изтръгвайки шлемове от главите и щитове от ръцете на противниците си, успял в края на краищата да срещне Ланселот в самия разгар на сражението. Тъй като не го разпознал, той не го поздравил, а го ударил в движение, влагайки цялата си мощ, със своето здраво и тежко копие, което пробило щита и ризницата, за да отвори в дясната му страна голяма и дълбока рана. В устрема си той бил набрал такава скорост и така крепко се бил вкопчил в седлото, че блъснал Ланселот с огромна сила, от което последният полетял към земята, последван от своя кон. При падането копието му се счупило.
Ала Ланселот изобщо не останал да лежи, защото конят му бил лек, силен и пъргав. Въпреки раната си той се изправил на нозе, скочил на седлото, целият изпотен от яд и болка. Казал на себе си, че рицарят, който го хвърлил на земята, в никакъв случай не ще да е чирак в бойното изкуство, защото досега не бил срещал противник, способен на подобно нещо. Но Ланселот не бил човек, който да не си върне тутакси всяко сторено му зло или добро, стига това да му било по силите.
Затова грабнал от ръцете на един оръженосец късото яко копие, което той държал, и се понесъл срещу Боорт. Околните тутакси се отдръпнали, за да им направят място, тъй като виждали, че искат да се бият един на един, още повече, че блестящите прояви и на двамата досега карали всички да ги смятат за най-добрите рицари на турнира. Ланселот се понесъл с най-голямата бързина, на която конят му бил способен, и нанесъл на Боорт удар с такава сила, че го хвърлил от коня със седло между краката, защото ремъците и въжетата, които го държали, се скъсали.
В този миг монсеньор Говен, който добре разпознавал изхвръкналия от коня Боорт, се обърнал към краля и възкликнал:
— Господарю, няма нищо срамно, че Боорт се е озовал на земята, защото той очевидно не е знаел с кого си има работа, а този рицар, който се би срещу него и Хектор, е наистина забележителен воин! Кълна се в главата си, ако не бяхме оставили Ланселот болен в Камелот, бих казал, че няма кой друг да бъде освен него.
Като чул тези думи, кралят си помислил, че това наистина е Ланселот, след което се усмихнал и казал на монсеньор Говен:
— Кълна се в главата си, драги племеннико, който и да е този рицар, дотук той се прояви много добре, ала си мисля, че ще извърши още повече подвизи до края на деня.
Тъй като копието му се счупило, Ланселот изтеглил меча си и започнал да раздава мощни удари наляво и надясно, да поваля рицари и да избива коне, да изтръгва щитове от вратовете и шлемове от главите на съперниците си, с една дума — да върши забележителни подвизи из цялото бойно поле, така че нямало човек, който да го видел и да не изпаднел във велика възхита.