От своя страна Боорт и Хектор, които се били изправили от тежките си падания и отново били възседнали своите коне, също се проявявали блестящо, така че никой не можел да им отправи и най-малкия упрек за някаква слабост. Те вършели пред очите на всички такива забележителни подвизи, че давали на своите съратници добри примери за храброст в името на успеха, сиреч на победата в турнира.
По някое време дори принудили Ланселот да отстъпи, сражавайки се непосредствено пред лицето му и притискайки го толкова плътно, че той трябвало да си прокарва път едва ли не през ръцете им. Така през този ден те му отнели възможността да нанесе не един или два добри удара. И в това нямало нищо чудно, защото той бил наистина тежко ранен и вече бил изгубил толкова много кръв, че съвсем не бил в пълната си сила, докато те и двамата били отлични рицари с голяма храброст.
И все пак Ланселот — независимо от желанието на противниците да му се противопоставят — извършил толкова славни дела, че защитниците на крепостта били принудени да се оттеглят зад нейните стени, самият той бил удостоен и от двата отбора с наградата на турнира, а нападателите спечелили толкова слава и почести, колкото защитниците изгубили.
Когато настанало време да се разделят, монсеньор Говен рекъл на краля:
— Господарю, не знам кой е този рицар, който носи ръкав върху шлема си, но с пълна убеденост ще кажа, че той е най-добрият в този турнир и трябва да получи наградата и славата на победител. Добре е да знаеш, че няма да се примиря, докато не разбера кой е, защото той извърши забележителни подвизи.
— И аз не знам кой е той — обадил се Гахериет, — но бих могъл да кажа, че по мое мнение е най-великият рицар, когото някога съм виждал, с изключение единствено на Ланселот от Езерото*35.
Такива думи си разменили братята на Ланселот. Монсеньор Говен наредил да доведат коня му, защото искал да се осведоми за рицаря и да се запознае с него. Същото било желанието и на Гахериет. Затова всички побързали да слязат от кулата в двора.
Що се отнася до Ланселот, като видял, че защитниците на крепостта са изгубили битката, той казал на своя съратник:
— Драги сеньор, да си тръгваме оттук. Дори и да останем още, едва ли има какво повече да спечелим.
Така двамата препуснали в пълен галоп, като оставили на бойното поле едного от своите оръженосци, убит по погрешка от копието на някакъв рицар. По някое време младежът попитал Ланселот накъде би искал да се отправи.
— Иска ми се — отвърнал Ланселот, — да отида някъде, където бих могъл да прекарам осем или повече дни, защото съм толкова тежко ранен, че дори и язденето може да ми навреди.
— Да се върнем тогава при моята леля, където пренощувахме преди турнира — предложил му младият рицар. — Там ще можем да си починем, а е и съвсем наблизо.
Ланселот се съгласил. Сетне двамата поели през поле с храсталаци, защото Ланселот бил убеден, че хора от свитата на краля непременно ще тръгнат по петите му, за да узнаят кой е: наистина прекалено много рицари го били наблюдавали на турнира — и тези от Кръглата маса, и от други земи. Така Ланселот препускал заедно със своя съратник и неговия оръженосец, додето най-сетне не пристигнали в имението, където били прекарали предишната нощ.
Слязъл Ланселот от коня си, целият окървавен, защото несъмнено бил много тежко ранен. Като видял раната, съратникът му останал изумен и наредил по най-бързия начин да доведат един възрастен рицар, който живеел наблизо и се наемал да лекува подобни рани, вършейки тази дейност по-добре от когото и да било в цялото кралство. След огледа на раната лечителят казал на Ланселот, че с Божията помощ се надява да го излекува, ала това ще отнеме немалко време, тъй като раната е голяма и дълбока.
Така Ланселот намерил облекчение за своята рана. И добре, че станало така, защото ако се бил забавил още малко, можел и да предаде Богу дух. От раната, получена от ръката на своя братовчед Боорт, той останал на легло в продължение на шест седмици, като през това време не бил в състояние нито да носи оръжие, нито дори да излиза от къщи.
35
20* Прозвището на Ланселот „от Езерото“ идва от детството на героя. След смъртта на баща му — крал Бан — Ланселот бива отгледан от една езерна фея до осемнадесетгодишната си възраст.