Ала сега разказът престава да говори за него и се насочва към*36 монсеньор Говен и Гахериет.
IV
Кралят се чувства успокоен
Оттук насетне в нашата история се разказва, че след като скочили на конете си, за да преследват рицаря, спечелил наградата на турнира, монсеньор Говен и Гахериет препуснали в посоката, в която предполагали, че е тръгнал. След като изминали около две английски левги в такъв мощен галоп, че нямало как да не го настигнат, ако бил поел по този път, те срещнали двама оръженосци, които били силно опечалени, тъй като носели на ръце убит рицар.
Монсеньор Говен и Гахериет се насочили право към тях и ги попитали дали са срещнали двама рицари, облечени в едни и същи яркочервени доспехи, единият от които носи върху шлема си ръкав на дама или госпожица. Те им отвърнали, че не са виждали тъдява рицар в подобно въоръжение, макар пред очите им да са минали мнозина рицари, връщащи се от турнира.
— Сеньор — рекъл тогава Гахериет на брат си монсеньор Говен, — можеш да бъдеш сигурен, че не са тръгнали в тази посока, защото както препускахме, вече щяхме да сме ги настигнали.
— Ако трябва да бъда откровен — отвърнал му месир Говен, — това, че не можем да ги намерим, ме кара да се чувствам много неприятно. Защото този човек е толкова доблестен рицар и толкова добродетелен мъж, че бих дал мило и драго да се запозная с него. Да не говорим, че ако беше сега тук с мен, аз веднага щях да го отведа при Ланселот от Езерото, за да ги запозная.
Тогава братята се обърнали към оръженосците и ги попитали какво носят.
— Сеньори — отвърнали те, — носим тялото на един рицар.
— И кой го е ранил толкова тежко? — продължили да питат те.
— Сеньори — бил отговорът на оръженосците, — това бе един глиган, който той преследваше при навлизането в гората.
И им посочили мястото, което било на около левга от тях.
— Бога ми — рекъл Гахериет, — много жалко! Този човек като че ли би могъл да бъде отличен рицар.
Двамата братя се разделили с оръженосците и се върнали в Уинчестър. При пристигането им вече била паднала тъмна нощ. Като видял, че монсеньор Говен се завръща, кралят побързал да го попита дали е открил фамозния рицар.
— Господарю — отвърнал му месир Говен, — така и не успяхме. Очевидно е поел по друг път, а не по този, по който ние тръгнахме.
При тези думи кралят започнал да се подсмихва. Монсеньор Говен забелязал това и рекъл:
— Драги вуйчо, не за пръв път се подсмихваш, когато ти говоря за тези неща.
А кралят му отвърнал:
— Не за първи път се впускаш да го търсиш, а и, както ми се струва, няма да е за последен.
Тогава монсеньор Говен се усетил, че кралят познава този рицар, и му казал:
— Ха! Сеньор, щом го познаваш, спокойно можеш да ми кажеш кой е, нали?
— Не, няма да ти кажа сега, защото може би той желае да остане инкогнито и аз ще постъпя крайно неблагородно, ако го разкрия пред теб или пред някой друг. Ето защо засега ще запазя това за себе си. И ти няма да загубиш кой знае колко, защото съвсем скоро ще узнаеш всичко.
— За Бога! — възкликнал Галгантен Уелсеца. — Не знам кой е, но мога да ти кажа, че напусна турнира тежко ранен и толкова окървавен, че би могъл да бъде проследен по оставената от него диря, защото кръвта течеше изобилно от раната, която месир Боорт му отвори по време на схватката.
— Наистина ли? — изненадал се кралят.
— Да, господарю — отвърнал Галгантен, — можеш да бъдеш сигурен в това.
— В такъв случай е добре да знаеш — обърнал се кралят към Боорт, — че през целия си живот не си нанасял на който и да било рицар рана, за която впоследствие ще се разкайваш така горко, както навярно ще го сториш в този случай. Ако ли пък умре от нея, ще те споходи нещастие, каквото не си виждал досега.
Тогава Хектор, който решил, че кралят е изрекъл тези думи от лоши чувства към Боорт, скочил и, целият настръхнал и преизпълнен с гняв, се обърнал към краля:
— Господарю, този рицар, ако му е писано да умре от раната си, да умира! Смъртта му не може да ни причини нито зло, нито страх!
При тези думи кралят запазил мълчание и отново се усмихнал*37, макар да бил много разтревожен и ядосан от това, че Ланселот си бил заминал от турнира ранен, защото се притеснявал да не би да се намира в смъртна опасност.
36
22* Повтарящите се формули от този тип маркират т.нар. преплетено повествование, което следва последователно приключенията на множество герои, прехвърляйки се ту към едни от тях, ту към други.
37
24* Усмивката на краля като жест на човек, който знае повече от това, което казва, както по-късно и тази на Говен (фрагм. 45, 46 и т.н.), са показателни за пределния лаконизъм и дискретен психологизъм на повествованието.