Кралят и рицарите от свитата му дълго разговаряли тази нощ за рицаря с ръкава на шлема, обявен за победител в турнира. Всички с изключение на краля изгаряли от любопитство да разберат кой е той. Ала този път то нямало как да бъде задоволено, защото владетелят скрил тайната толкова дълбоко в сърцето си, че преди да се приберат в Камелот, от устата му не се отронило и най-нищожното сведение.
На другия ден всички отпътували от Уинчестър, ала преди заминаването не пропуснали да обявят турнир в равнината пред замъка Танебург*38, който трябвало да се проведе един месец след следващия понеделник. Танебург пък бил много силно укрепен и прекрасно разположен замък на границата със Северен Уелс.
Напуснал веднъж Уинчестър, кралят препускал, докато не пристигнал в Ескалот — същия онзи замък, в който бил видял да влиза Ланселот. Кралят се настанил за пренощуване в твърдината на замъка, съпроводен от голяма свита рицари. Монсеньор Говен пък по волята на случая отседнал в дома, където бил намерил подслон самият Ланселот. Нещо повече, настанен бил да спи на същото легло в същата стая, в която висял щитът на Ланселот. Тази нощ монсеньор Говен не отишъл в кралския двор, защото се чувствал доста изморен, а останал да вечеря в дома, където се бил подслонил, заедно с брат си Гахериет, Мордред и множество други рицари, с които си правели компания.
След като всички седнали да вечерят, госпожицата, чийто ръкав Ланселот носел на шлема си, попитала монсеньор Говен как е преминал турнирът и дали нейният рицар се е бил умело и храбро.
— Госпожице — отвърнал й монсеньор Говен, — мога да те уверя, че сраженията на този турнир бяха най-качествените, които съм виждал от много време насам. Наградата в него отнесе един рицар, на когото бих искал да приличам. Защото той е най-доблестният мъж, когото съм виждал, откакто напуснах Камелот. Но не знам кой е той, нито как се казва.
— Сеньор — продължила да го разпитва госпожицата, — какви бяха доспехите на рицаря, който спечели турнира?
— Госпожице — бил отговорът на монсеньор Говен, — те целите бяха яркочервени, а върху шлема си имаше ръкав на дама или госпожица, не мога да кажа. Да ти кажа честно, ако бях госпожица, щях да копнея този ръкав да е моят, ако онзи, който я носеше, ме обичаше с истинска любов, защото досега през целия си живот не съм виждал ръкав, покрил се с по-голяма слава, от този.
Като чула тези думи, госпожицата много се зарадвала, ала не посмяла да изрази възторга си заради присъстващите в нейния дом. Всички насядали да вечерят, а тя се заела да им прислужва: съгласно обичаите в кралство Логрия по онези времена, ако в имението на някой знатен човек дойдели странстващи рицари и в него имало млада госпожица, колкото по-знатна била тя, толкова повече била задължена да им прислужва и да не сяда на трапезата, преди всички да са получили своите ястия. Затова девойката не подвила крак, докато монсеньор Говен и неговите съратници не заситили глада си. Освен всичко друго била толкова красива и снажна, че никоя госпожица не можела да се мери с нея. Докато му прислужвала, месир Говен не можел да откъсне очите си от нея и дори му минало през ума, че ще да е голям щастливец рицарят, който би могъл да получи наслада и отмора край такова прекрасно създание.
След вечерята господарят на имението отишъл да се поразходи на ливадата, разположена зад дома му, и взел дъщеря си да му прави компания. Там заварили монсеньор Говен и цялата му дружина, които също си отпочивали на това място. Като ги видели да идват, рицарите се изправили на крака.
Месир Говен поканил стопанина да седне от дясната му страна, а девойката — от лявата, след което се впуснали в разговор за най-различни неща. По някое време Гахериет дръпнал бащата на момичето настрана и се заел да го разпитва за обичаите в замъка му, които той с удоволствие се заел да му обяснява. Мордред също се отдалечил, за да позволи на Говен, ако иска, да си поговори насаме с девойката.
Като се видял свободен да разговаря на четири очи с нея, монсеньор Говен тутакси й се обяснил в любов*39. А тя го попитала кой е.
— Аз съм рицар — отвърнал й той. — Името ми е Говен и съм племенник на крал Артур. Ще те обичам с пламенна любов, ако това е по сърцето ти, и докато тази любов трае у мен и теб, не ще погледна никоя друга дама или госпожица, ще бъда твой рицар и ще се посветя на изпълнението на всички твои желания.
38
25* Топонимът се споменава за първи път в артуровските романи. Вероятно идва от галската дума
39
26* За разлика от повечето рицари, които отдават сърцето си на една-единствена дама, в масива от артуровски романи Говен е известен с множеството си галантни връзки.