— Ха! Монсеньор Говен! — възкликнала девойката. — Не се подигравай с мен. Знам много добре, че си премного богат и потеклото ти е твърде знатно, за да си влюбен в бедно момиче**40 като мен. Ала дори и да беше толкова влюбен, колкото твърдиш, знай, че щеше да ми е много мъчно за теб.
— Но, госпожице — удивил се Говен, — защо трябва да ти е толкова мъчно за мен?
— Защото дори да ме обичаш с цялата си душа, сеньор — отвърнала тя, — не можеш посмъртно да се сближиш с мен, понеже сърцето ми принадлежи на един рицар, комуто за нищо на света не бих изменила. При това заявявам, че все още съм целомъдрена и че преди да го срещна, не съм имала никакви увлечения. Ала още щом го зърнах, така се влюбих в него, че го помолих да се сражава в името на обичта си към мен на турнира в Уинчестър, което той обеща да стори. И се прояви така славно, че девойката, която би го изоставила, за да се сближи с теб, би заслужила да бъде покрита с позор, защото той нито ти отстъпва по рицарски достойнства, нито по знаменитост, да не говорим за красота или доблест. Не казвам това, за да те отблъсна, а за да знаеш, че ще е напразен труд да ми се признаваш в любов, защото няма да направя каквото и да е за никой друг рицар на света освен за онзи, когото обичам и ще обичам през всички дни на моя живот.
Като чул да му отказват така непоколебимо, монсеньор Говен много се натъжил и рекъл:
— Госпожице, постарай се от възпитание и любов към мен да сториш необходимото, за да имам възможност в схватка с него да докажа, че го превъзхождам по храброст и бойни умения, и ако успея да го победя, откажи се от него и се обърни към мен.
— Какво говориш, сеньор рицарю? — възкликнала девойката. — Нима мислиш, че ще постъпя по този начин? Та така бих могла да предизвикам смъртта на двама от най-доблестните рицари на света!
— Какво говориш, госпожице? — възкликнал на свой ред монсеньор Говен. — Нима той е един от най-доблестните рицари на света?
— Сеньор — отвърнала му тя, — само преди няколко дни чух да говорят за него като за най-славния рицар на света.
— Госпожице — попитал я Говен, — какво име носи твоят приятел?
— Сеньор, няма да ти кажа неговото име, ала ще ти покажа щита, който той остави тук, преди да потегли за турнира в Уинчестър.
— Да, искам да видя неговия щит, защото ако е рицар с такава слава, каквато му приписваш, няма начин да не го разпозная по щита му.
— Ще видиш щита му, когато пожелаеш, защото той виси пред леглото в стаята, в която ще спиш тази нощ.
На което рицарят й отвърнал, че незабавно ще отиде да го види.
Сетне тутакси се изправил, последван от всички останали, които видели, че месир Говен иска да се оттегли. Хванал той за ръка девойката и влезли в дома, сподирени от цялата компания. Младото момиче го отвело в стаята, озарена така ярко от множеството свещи и факли, сякаш била обхваната от огън. Сетне му показало щита с думите:
— Сеньор, ето щита на човека, когото обичам най-силно на света. Погледни дали ще се сетиш кой е рицарят, и ако го познаваш, помисли дали ще се съгласиш с мен, че той е най-славният рицар на земята.
Месир Говен се вгледал в щита и от пръв поглед му станало ясно, че принадлежи на Ланселот*41 от Езерото. Отстъпил веднага назад, изплашен и ядосан на себе си заради лекомисления си разговор с девойката, защото се побоял думите му да не стигнат до ушите на Ланселот. Сега, ако можел да постигне помирение с нея, щял да се почувства напълно задоволен. Затова решил да й каже:
— Госпожице, за Бога, не се коси заради думите, които ти казах преди малко, защото признавам поражението си в този спор и заявявам, че се присъединявам към твоето мнение. Бъди уверена, че онзи, когото обичаш, е най-славният рицар на света и че всяка девойка, обикнала го с истинска и чистосърдечна любов, има пълното право да ме пренебрегне и да съхрани чувствата си към него. Защото той е по-добър рицар от мен, а също така по-красив, по-благоприличен и по-мъдър. Ако се бях досетил, че става дума за него и че си имала смелостта да полетиш тъй високо в своите чувства, аз в никакъв случай нямаше да проявя нетактичността да те моля или да настоявам за любовта ти. Въпреки всичко ти казвам с цялата си откровеност, че си онази девойка, от която най-много на света бих желал да бъда обичан, стига да нямаше такова непреодолимо препятствие, каквото се оказа, че съществува. Няма съмнение, че ако месир Ланселот те обича със същата страст, с която чувствам, че го обичаш ти, то никоя дама или госпожица на земята не се е радвала на такъв успех и такова щастие. Така че, за Бога, моля те да ми простиш, ако нещо в думите ми те е огорчило.
41
27* Според изтъкнатия специалист по средновековна хералдика Мишел Пастуро (Michel Pastoureau,