— Добре е да знаеш, че той замина по възможно най-потайния начин — отбелязала кралицата.
— В такъв случай — рекъл месир Говен, — ако наистина е бил там, то това е могъл да бъде единствено онзи рицар с червените доспехи, който победи в турнира.
— Едва ли е бил той — възразила кралицата. — Ланселот не е обвързан нито с дама, нито с госпожица до такава степен, че да носи нейния знак.
В този миг отнейде изскочил Жирфлет, който казал на кралицата:
— Госпожо, искам да ти съобщя, че рицарят с червените доспехи, който носеше ръкав на шлема си, беше Ланселот. След като победи в сражението и тръгна да се оттегля, аз го сподирих, за да разбера дали е той. Все още се съмнявах в това, защото беше с необичайни за него доспехи. Преследвах го, докато не видях съвсем ясно лицето му, когато се отдалечаваше тежко ранен, съпроводен от рицар, изглеждащ по същия начин, защото въоръжението и на двамата не се различаваше по нищо.
— Месир Говен — обърнала се кралицата към рицаря, — смяташ ли, че този човек говори истината? В името на предаността, която дължиш на своя крал, кажи ми какво знаеш, стига, разбира се, да знаеш нещо по този въпрос.
— Госпожо — отвърнал й той, — ти така ме закле, че няма как да скрия нищо от онова, което знам. Твърдя с убеденост, че това беше той, Ланселот и никой друг, облечен в яркочервени доспехи и с дамски ръкав върху шлема си. Именно Ланселот спечели турнира.
Като чула тези думи, кралицата се смълчала и се оттеглила в покоите си, обляна в сълзи. Налегната от голяма мъка, тя си казала:
„Господи Боже! Как вероломно ме измами онзи, в чието сърце не виждах нищо друго освен преданост и заради когото стигнах дотам да опозоря най-добродетелния мъж на света! Господи, кой ще може да се уповава във верността на един рицар, когато вероломството се е загнездило в сърцето на най-добрия от всички добри мъже?“
Така си говорела кралицата сама на себе си, защото наистина смятала, че Ланселот е влюбен в девойката, чийто ръкав носел на турнира, а самата нея е изоставил. От подобни мисли се почувствала толкова зле, че не знаела какво решение да вземе, освен да отмъсти по някакъв начин на Ланселот или на госпожицата веднага щом намери сгода за това. Много страдала кралицата от новината, която месир Говен й бил донесъл, защото дотогава не можела дори да допусне, че Ланселот би имал дързостта да се влюби в друга дама освен нея. Ето защо през целия ден бродела мрачна и угнетена, забравила за смях и развлечения.
На другия ден в двора пристигнали Боорт, Лионел и Хектор заедно с многобройната си компания, която се завръщала от турнира в Уинчестър. Щом се озовали в кралския дворец, където винаги ги очаквал добър прием и подобаващ подслон, Хектор започнал да разпитва останалите при кралицата придворни накъде се е отправил Ланселот, след като при заминаването си за турнира го оставили в кралския двор.
— Сеньор — отвърнали му те, — той замина оттук на следващия ден подир вас, съпроводен от един-единствен оръженосец, и то така потайно, че впоследствие нито го видяхме, нито чухме да се говори за него.
Като научила, че братът на Ланселот и братовчедите му са се завърнали, кралицата наредила да доведат Боорт и му казала:
— Боорте, ти присъства ли на този турнир?
— Да, госпожо — отвърнал й той.
— А видя ли там своя братовчед Ланселот?
— Не, госпожо, защото той не се яви на турнира.
— Кълна се в главата си — възкликнала кралицата, — той е бил там!
— Господарке — продължил да настоява Боорт, — с твое позволение, той не беше там. Ако беше се появил, нямаше как да не ми се обади и аз да не го позная.
— Тогава е добре да знаеш, че е бил там, но с променен облик, с червени доспехи и оръжия в същия цвят, и с ръкав на дама или госпожица на шлема си. Него са обявили и за победител в турнира.
— За Бога! — развълнувал се Боорт. — Никак не бих искал рицарят, за когото говориш, да е бил моят братовчед, защото както ми казаха, той си е заминал от турнира едва жив, с тежка рана в десния хълбок, която аз му нанесох в разгара на сражението!
— Проклет да е часът — възкликнала кралицата, — в който не си го убил, защото той прояви такова вероломство към мен, на каквото за нищо на света не съм си представяла, че може да е способен.