— Но как така, госпожо? — учудил се Боорт.
Тогава тя му разказала за своите предположения. А след като му изляла цялата си душа, Боорт й отвърнал:
— Госпожо, недей да смяташ, че всичко е точно така, както си го представяш, преди да си научила цялата истина. Аз не мога да повярвам, че Ланселот ти е изменил по този начин.
— Аз пък те уверявам, че някоя дама или госпожица го е омаяла или с отрова, или с чародейство, така че никога повече през своя живот да не се сдобри с мен, нито аз — с него. И ако има наглостта да се върне в двора, ще му забраня всякакъв достъп до кралския дворец и не ще допусна кракът му да стъпи повече тук.
— Госпожо — рекъл Боорт, — ще постъпиш, както намериш за добре, но аз продължавам да твърдя, че моят господар Ланселот никога не би си позволил да извърши такива неща, в каквито го обвиняваш.
— Но той вече го е показал на турнира — упорствала кралицата. — Болно ми е, но доказателството за това е съвършено очевидно.
— Госпожо — рекъл тогава Боорт, — ако нещата стоят така, както ги описваш, няма на света нещо, което да ме нарани повече от това. Защото той би могъл да постъпи зле към всеки друг, но в никакъв случай не и към теб.
През цялата тази седмица, а и през следващата Боорт останал в двора на крал Артур заедно с цялата си компания. Всички били много угрижени, виждайки кралицата тъй дълбоко засегната и наранена. През това време в двора не се явил дори и един вестител, който да донесе новини за Ланселот, дори и един човек, който да каже, че го е виждал отблизо или отдалеч. И това силно озадачило крал Артур.
Един ден, когато кралят и монсеньор Говен били застанали до прозорците на двореца и разговаряли за много неща, владетелят рекъл на своя събеседник:
— Драги племеннико, много съм смутен от това, че Ланселот толкова закъснява. Не помня досега да е отсъствал тъй дълго от моя двор.
При тези думи месир Говен се усмихнал и казал:
— Господарю, бъди сигурен, че там, където се намира, Ланселот едва ли скучае, защото ако скучаеше, отдавна вече щеше да е тук. Няма нищо чудно, че там му е харесало, защото и най-щастливият човек на земята щеше да е доволен и предоволен, ако бе оставил сърцето си там, където Ланселот пребивава сега.
Като чул тези думи, кралят силно се притеснил и поискал да узнае за какво става дума. Затова настоял в името на предаността и подчинението, което монсеньор Говен му дължи, да му каже цялата истина.
— Сеньор — рекъл месир Говен, — ще ти кажа това, което смятам, че е истина, но държа да си остане само между нас двамата, защото ще ако се разчуе другаде, няма да ти кажа нищо.
Кралят му обещал, че по този въпрос от устата му няма и думичка да излезе.
— Сеньор — започнал разказа си месир Говен, — доколкото ми е известно, месир Ланселот пребивава в Ескалот в компанията на една госпожица, в която е силно влюбен. Уверявам те, че тя е една от най-красивите госпожици в кралство Логрия, а и докато ние бяхме там, все още бе целомъдрена. Красотата й много ме впечатли и аз веднага й се обясних в любов, но тя отклони моите ухажвания и каза, че е обичана от по-красив и добър рицар от мен. Обзет бях от голямо любопитство да узная кой е този рицар. Затова много настоявах да ми каже името му, ала тя така и не пожела да го стори, само ми предложи да ми покаже щита му. Отвърнах й, че не ми трябва нищо повече, и тя наистина ми го показа. Познах го още от пръв поглед — това беше щитът на Ланселот. Тогава я попитах:
„Госпожице, кажи ми, в името на любовта, кога този щит бе оставен тук.“
А тя ми отвърна, че нейният приятел го оставил при нея, когато потеглил за турнира в Уинчестър, а в замяна взел оръжията на нейния брат, които били целите червени. Каза също така, че ръкавът, който рицарят носел върху шлема си, бил нейният.
Кралицата се била облегнала, умислена и натъжена, на един от другите прозорци, така че чула целия разговор между краля и месир Говен. Приближила се тя към тях и рекла:
— Драги племеннико, коя е тази девойка, която смяташ за толкова красива?
— Това е дъщерята на господаря на замъка Ескалот, госпожо — отвърнал той. — И няма нищо чудно, че е влюбен в нея, защото е надарена с необикновена красота.
— Честно казано — рекъл кралят, — трудно ми е да повярвам, че би могъл да обикне дама или госпожица, ако не е от най-високо потекло. Убеден съм, че ако се бави, то не е поради това, а защото лежи болен или ранен, стига да съм разбрал правилно онова, което ми казаха за раната, нанесена от братовчед му Боорт по време на турнира в Уинчестър.