— Бога ми — възкликнал месир Говен, — може наистина и да е така! Сега вече не знам какво да мисля, освен че ако наистина беше болен, все щеше по някакъв начин да ни даде знак. Най-малкото щеше да уведоми брат си Хектор или братовчедите си, които са тук при нас.
Дълго разговаряли този ден кралят, кралицата и монсеньор Говен. Кралицата се оттеглила много потисната и огорчена, защото била убедена, че месир Говен казва самата истина за госпожицата и Ланселот. Прибрала се тя право в покоите си и наредила да повикат Боорт, който побързал да се яви при нея. Още с влизането кралицата му казала:
— Боорте, сега вече знам истината за твоя братовчед: той е останал в Ескалот при една госпожица, в която е лудо влюбен. Затова с пълно право можем да кажем, че Ланселот е изгубен и за теб, и за мен, защото тя така му е завъртяла главата, че той не би могъл да се отдели от нея, дори и да иска. Това току-що бе съобщено в мое присъствие и в присъствието на краля от един рицар, чиято дума ти едва ли би поставил под съмнение. А той твърдеше убедено, че това е истина.
— Не се досещам кой е този рицар, госпожо — отвърнал Боорт — но дори и да е най-искреният човек на света, сигурен съм, че греши, като изтъква подобни неща. Защото знам, че моят господар е човек с благородно сърце и никога не би сторил подобно нещо. Моля те обаче да ми кажеш кой е рицарят, изрекъл подобни неща: който и да е, аз още днес ще успея да му докажа, че лъже.
— Няма да научиш нищо повече от мен — рекла кралицата. — Всичко, което мога да ти кажа, е, че няма никога повече да се сдобря с Ланселот.
— Госпожо — жегнал се Боорт, — това наистина много ме натъжава. Щом си скътала в сърцето си толкова голяма омраза към моя господар, аз и моите другари нямаме какво повече да правим тук. Затова се прощавам с теб и ти пожелавам Бог да те пази. Утре сутринта ще си тръгнем. Отпътуваме ли, веднага ще се заемем с търсенето на моя господар, додето не го намерим, стига това да е по волята на Господ Бог. А като го намерим, ще останем в страната, където той пребивава сега, в компанията на един знатен мъж. Ако ли пък на него не му хареса да остане там, ще се върнем в нашите земи при нашите хора, които отдавна копнеят да ни видят отново. Накрая искам да ти кажа, господарке, че едва ли бихме останали толкова дълго в твоята страна, ако не бе нашата любов към Ланселот, а единствената причина да се застои той тук след търсенето на Светия Граал, бе ти. Знай, че едва ли някога някой рицар е обичал своята избраница с по-предана любов, отколкото той — теб.
При тези думи кралицата изпитала такава покруса, че не могла да се сдържи и сълзи рукнали по нейните бузи. Като си върнала дар-словото, то било само за да прокълне часа, в който подобна новина била достигнала до нея:
— Заради тази вест изпитвам сега само скръб и горест!
След което се обърнала към Боорт:
— Сеньор, ще бъдеш ли така добър да ме оставиш сама?
— Разбира се, госпожо — отвърнал той, — едва ли бих могъл да сторя нещо друго.
Сетне веднага напуснал кралските покои и отишъл при Хектор и брат си. Предал им разговора си с кралицата, което предизвикало голямото огорчение и на двамата. Никой не знаел чия страна да вземе, така че не им оставало друго, освен да прокълнат часа, в който Ланселот се бил срещнал с нея. Тогава Боорт им казал:
— Хайде да си вземем сбогом с краля и да си тръгнем оттук. Ще търсим господаря ни Ланселот, докато го намерим. Ако пък успеем да го отведем в кралство Гон или в Беноик*44, това ще е най-доброто, на което можем да се надяваме. Тогава всичко ще се уталожи и дано там той се освободи от увлечението си по кралицата.
Хектор и Лионел подкрепили предложението му, след което отишли при краля и поискали разрешение да напуснат двора, за да потърсят Ланселот. Той се съгласил, макар и с голямо нежелание, защото много държал да бъдат в свитата му, особено Боорт, който със своята слава, добродетелен живот и рицарска доблест изпъквал сред всички в кралство Логрия.
На другия ден всички рицари от коляното на крал Бан напуснали двора на Артур и препуснали право към Ескалот. Още с пристигането си тръгнали да разпитват навсякъде, където мислели, че могат да научат нещо за Ланселот, но така и не могли да открият човек, който да им каже нещо смислено. Продължили да обикалят, но колкото повече разпитвали, толкова по-малко сведения получавали. Така и не слезли от седлото в продължение на осем дни, ала от Ланселот нямало нито вест, нито кост. При това положение си казали:
44
36* Гон е родна земя на Боорт и на Лионел, а Беноик е владение на крал Бан — бащата на Ланселот.