— Напразно упорстваме в тези наши усилия. Няма как да го намерим преди турнира в Танебург. Там обаче той несъмнено ще дойде, стига да е в тази страна и да е свободен в своите движения.
С тази мисъл се установили в един замък, наречен Атеан, който бил на ден път от Танебург. До началото на турнира оставали само шест дни.
Тогава кралят на Северен Уелс, който пребивавал в едно свое имение на около осем левги от Атеан, още щом узнал, че наблизо са се установили роднините на крал Бан — най-прочутите мъже на света, рицари с неподражаема храброст и несравними достойнства, — тутакси отишъл да ги посети, защото бил петимен да се запознае с тях. Другото му голямо желание било да ги привлече на своя страна за турнира срещу крал Артур и неговата свита.
Щом разбрали, че кралят идва да ги посети, Боорт и неговите съратници възприели това като жест на голямо уважение и познавайки отлично тънкостите на дворцовия етикет, го приели много любезно и изискано. Предложили му дори да пренощува при тях, а в замяна на това той ги поканил да му дойдат на гости в неговото имение. Така кралят на Северен Уелс ги задържал при себе си, оказвайки им големи почести и обграждайки ги с всевъзможни грижи, чак до деня на турнира. Тогава се обърнал с толкова настойчива молба към тях да се явят на турнира от неговия отбор, че те не могли да му откажат. Преизпълнен с радост от това обещание, кралят ги обсипал с благодарности.
Ала тук разказът престава да говори за Боорт и неговата компания и се връща към Ланселот, който лежал ранен при лелята на новоприетия рицар от Ескалот.
VI
Намирането на Ланселот
И тъй, в нашата история се разказва, че след като пристигнал у лелята на рицаря, Ланселот легнал, едва жив от получената в схватката с братовчед му Боорт рана, и останал прикован към леглото в продължение на цял месец, така че неговият спътник, младият рицар, очаквал той всеки миг да предаде Богу дух. Разхождал се младежът в много потиснато настроение, защото изпитвал огромно възхищение пред храбростта на Ланселот и виждал в негово лице най-добрия рицар, когото бил срещнал през живота си. Ала все още изобщо не подозирал, че това е месир Ланселот.
След като прекарал там повече от месец, станало така, че в имението пристигнала девойката, която му била дала своя ръкав. Научавайки, че той все още не е оздравял, тя много се натъжила и попитала брат си как се чувства рицарят, а той й отвърнал:
— Поправя се, слава Богу, след това, което преживя, но преди около две седмици имаше мигове, когато си мислех, че няма да избегне смъртта, защото раната му беше много трудна за лекуване и нямаше да е чудно, ако се бе оказала смъртоносна.
— Смъртоносна! — възкликнала девойката. — Бог да го пази от подобно нещо! Та това щеше да е непоправима загуба, защото тогава на света нямаше да остане друг толкова доблестен рицар като него.
— А знаеш ли, сестро, кой е този рицар?
— Да, сеньор, много добре знам. Това е месир Ланселот от Езерото, най-добрият рицар на света! Научих го лично от монсеньор Говен, племенника на крал Артур.
— Разбира се, кълна се в главата си — рекъл брат й. — Вярвам напълно, че това би могло да е той, защото никога досега не съм виждал някой да се сражава така, както той се прояви на турнира в Уинчестър, и никога знак на дама или госпожица не е бил увенчаван с такава слава и почит, с каквато бе посрещнат твоят ръкав.
Госпожицата останала в дома заедно с брат си, докато Ланселот се поправи дотолкова, че да е в състояние да напусне имението. Когато вече бил на път да се възстанови и дори си възвърнал предишната красота, девойката, която стояла край леглото му денем и нощем, се влюбила в рицаря както заради всеобщото възхищение към него, така и заради хубостта, на която тя лично се любувала, с такава пламенност, че не можела да си представи как ще продължи да живее, ако не изкопчи от него онова, за което си мечтаела.
Понеже не била в състояние да скрива повече чувствата си, тя се представила един ден пред него, след като се пременила по възможно най-добрия начин и облякла най-разкошната си рокля. Несъмнено от нея се излъчвала необикновена красота. Отишла тогава при Ланселот и му казала: